— Синтия? Синди? Страшно ми се иска да разбера къде сгреших.
Неспособна да откъсне очи от часовника, тя заекна:
— Ф-Франки не е мъж.
— Джуди със сигурност не е мъжко име. Аха, разбирам. Една чудна двойка лесбийки. Добре де, какво от това. Нямам нищо против. Всъщност съм много за.
Той потупа ръката й, взе парчето хляб, от което тя не бе могла да отхапе, и си го топна.
Като не можеше да вдигне очи към него, тя се загледа в чинията и попита:
— Направи ли им нещо?
— На кого? На Бетани и Джим ли? Разбира се, че не, скъпа. Те си заминаха на работа, както ти си мислеше. Ще драскат за премии и акции в компанията. Аз ги изчаках да тръгнат, преди да си отворя.
Той отхапа от парчето хляб. После пак и пак, докато го свърши.
— Може ли да си тръгна? — помоли се тя.
— Скъпа, нека да ти обясня. Дрехите ми бяха съсипани от дъжда. Чакам тук да ми донесат нови дрехи. Нямам място в графика си за полицията.
— Аз само искам да се прибера вкъщи — каза тя.
— Нямам доверие на хората, Синтия.
— Обещавам да не се обаждам на полицията. Поне в следващите няколко часа.
— Колко време мислиш, че можеш да изчакаш?
Тя вдигна глава и срещна погледа му.
— Колкото ми кажеш. Ще си отида вкъщи и ще чакам.
— Ти си много нежна душа, Синтия.
— Винаги съм искала…
— Какво си искала винаги, скъпа?
— Винаги съм искала нещата да бъдат добре за всички.
— Разбира се, че си го искала. Ти си такъв човек, скъпа. Ти си точно такъв човек. И знаеш ли какво? Аз ти вярвам, че наистина би направила както казваш.
— Ще го направя.
— Вярвам, че би си отишла вкъщи и би чакала с часове.
— Давам честната си дума.
Той се протегна край масата и взе глока от стола.
— Моля те недей — изохка тя.
— Не прави прибързани заключения, Синтия.
Тя погледна към стенния часовник. Той не можеше да разбере каква надежда тя виждаше там. Времето не е приятел на никого.
— Ела с мен, скъпа.
— Защо? Къде?
— Ей тук. Ела с мен.
Тя се опита да се надигне, но силите я бяха напуснали. Той стигна до стола й и й подаде ръка.
— Дай да ти помогна.
Синтия не се дръпна от него, а се хвана за ръката му и я стисна здраво.
— Благодаря.
— Само няколко стъпки през кухнята и после стигаме до малката баня. Не е далеч, нали?
— Не мога…
— Какво не можеш, скъпа?
— Не мога да разбера това.
Той и помогна да се изправи от стола и каза:
— Не, не можеш. Толкова много неща са неразбираеми, нали?
Глава 35
Библиотеката, тантуреста тухлена постройка с тесни, покрити с железни решетки прозорци, напомняше на крепост, сякаш далновидни библиотекари бяха усетили, че много скоро книгите ще трябва да се отбраняват до последен дъх срещу варварските орди.
Призори Пит Санто паркира близо до входа.
Миналият февруари един неуравновесен младеж — както го нарекоха медиите — се беше скрил в библиотеката през нощта. Бяха организирали бенефис, за да съберат средства за закупуване на книги, който беше докарал четиридесет хиляди долара, и той беше решил да се вмъкне, да обере парите и после да си живее живота.
Ако медиите говореха честно, щяха да го нарекат безпросветен, натъпкан с наркотици хлапак, но това би могло да унижи детето и да го тласне по наклонената плоскост на антисоциалното поведение.
Макар да бе навършил осемнадесет, „младежът“ не можеше да проумее, че даренията бяха направени под формата на чекове и бяха депозирани в банката. Той нямаше доверие на банките. Тях ги „управляват паричните вампири, които искат да ти изсмучат всичко“. Той предпочиташе сухото и очакваше, че всеки, който има ум в главата като него или повече, ще бъде на същото мнение.
След като претърси и откри само една метална кутия с дребни стотинки в нея, той реши да изчака библиотекарката да отвори на сутринта. Щеше да опре пистолет в главата й и да поиска четиридесетте хиляди.
За негова изненада трима мъже от една компания за почистване влязоха в библиотеката в пет сутринта, за да започнат ежедневната си четиричасова смяна. Той ги заплаши с пистолета си и поиска да му дадат портфейлите си.
Може би кражбата щеше да мине добре, ала чистачите забелязаха унищожените книги и побесняха.
В самотните часове, след като неуравновесеният младеж се беше отказал повече да търси четиридесетте хиляди, той бе събрал купчина книга, чиито заглавия и илюстрации на кориците го бяха накарали да мисли, че са пълни с „неправилни схващания“, и ги бе унищожил.