— О, Господи.
— Учудвам се, че стигна до това толкова късно.
— О, Господи. О, Господи.
— Много късно е за това, скъпа.
Той смени режима на пистолета на полуавтоматик, защото му трябваше само един изстрел. Застанал в края на малкото помещение, той стреля в челото й.
Съвсем сериозно, тя бе приела облика на дете накрая, макар да го бе загубила сега.
Крейт излезе от банята и затвори вратата.
Притопли си още шоколад, опече си още две филии и седна на масата. Всичко беше страшно вкусно, но не тъй уютно както преди. Не можеше да си върне настроението.
Според стенния часовник оставаха още час и двадесет минути до доставката на дрехите му.
Той беше направил само една бърза обиколка на къщата. Докато чакаше за дрехите, можеше да направи един по-подробен оглед.
Най-неочаквано един мъжки глас извика „Синтия“ от предната стая и после пак: „Синтия?“. После се чуха приближаващи се стъпки.
Глава 37
Тереса Мендес, която в момента беше заминала на екскурзия с две приятелки в Ню Йорк, живееше в къща близнак в Дейна Пойнт. Тя държеше резервен ключ в сейф с ключалка с шифър, който беше закачен на дъното на стол от секвоя на верандата в задния двор.
Линда тръгна първа към задната врата. Извади пистолета от чантата си и го сложи на кухненската маса. Пътната и дамската чанта сложи на мивката да изсъхнат от дъжда.
Гледайки отчаяно към локвата, която се образуваше около краката му, Тим въздъхна:
— Още малко и ще завъдим Чудовището от черната лагуна тука.
— Ще донеса хавлии.
Тя свали якето си и го закачи на облегалката на стол с хромирана рамка, смъкна обувките си и излезе от кухнята.
Тим беше притеснен, чувстваше се по-огромен от всякога, сякаш беше гъба, раздула се от поройния дъжд.
Линда се върна боса, по халат. Носеше одеяло и купчина хавлии, които сложи на близкия до него шкаф.
Дръпна настрани крилата на сгъващ се на хармоника параван и иззад него се показаха пералня и сушилня.
— Свали си дрехите и ги сложи в сушилнята. Използвай одеялото за халат.
Тя взе една от хавлиите, отиде до мивката и се захвана да подсушава пътната и дамската си чанти.
— Няма ли да мога да се скрия малко от хорски очи?
— Мислиш, че съм умряла да ти зяпам голия задник?
— Де да знам. Нищо не знам за теб.
— Сега се качвам горе да взема един бърз душ.
— Така де, трябва да си пазя достойнството.
— Достойнството ти е първото нещо, което ми се наби в очите след грамадната ти глава. Колко време ще бъдем в безопасност тук?
— Най-много два часа. По-скоро деветдесет минути.
— Тук също има баня — можеш да вземеш душ, ако искаш. Ще ти изгладим джинсите и ризата, когато се изсушат.
— Неудобно ми е — призна той.
— Обещавам, че няма да се промъкна тайничко да те видя както те е майка родила.
— Имах предвид да се разполагам в чужда къща.
— Не е чужда. Тереса ми е приятелка.
— Но аз не се познавам с нея. Когато свърши тази история, ще трябва да направя нещо да й се отблагодаря.
— Можеш да изплатиш заема й за къщата.
— Много скъпо ще ми струва този душ.
— Надявам се, че не си от стипците. Не бих могла да живея със стипца.
Тя излезе, понесла чантите си.
За известно време той постоя замислен над три от думите, които тя бе подхвърлила така небрежно: да живея със. Ако се напрегнеше да се замисли достатъчно дълбоко над тях, дрехите му щяха да изсъхнат върху него, без да има нужда от сушилня.
Той се съблече, напълни сушилнята, попи водата от пода с хавлия и взе останалите хавлии в банята.
Топлата вода му дойде много добре. Би останал под душа по-дълго, ала каналът на пода му напомни за разширените, жадни за светлина зеници на Кравет и тези очи му напомниха филма „Психо“.
Изкъпан, изсушен и увит в одеялото, той се върна в кухнята. Беше гладен, но му се струваше нередно да рови по шкафовете и хладилника. Седна на един от кухненските столове да чака, увил одеялото плътно около себе си като монашеско расо.
Предната вечер в къщата на Линда, преди да започнат бягството, както я наблюдаваше, той беше изпитал в един момент редица от сложни чувства, комбинирани с ужас.
Беше си казал, че трябва да запомни стегнатия възел на ужас, превръщащ се в разплитащ се възел на див възторг, който го караше да се чувства едновременно вързан и освободен.