— Природата зове. Тъкмо си говорехме за усилията на Синтия да спаси орлите и китовете. Аз много й се възхищавам за това.
— Какво?
— Орлите и китовете. И гладуващите в Африка. Сигурно много се гордеете с нейната щедрост.
— Бетани и Джим никога не са говорили за Ръдиард Киплинг.
— Е, честно да си говорим, аз не съм много интересна личност Малкълм. На всеки хиляда истории за Джуди и Франки те я имат една за мен, я не.
Старецът имаше стоманеносиви очи и остър като сабя поглед.
— Има нещо не наред в теб — отряза той.
— Ех — въздъхна Крейт, — никога не съм си харесвал носа.
— Синтия! — извика Малкълм.
Никой от двамата не погледна към вратата на банята — гледаха се един друг.
Крейт се протегна за глока.
Старецът побягна.
Крейт скочи с такава скорост, че събори стола, дръпна плъзгача на селектора на режим автомат и насочи цевта към вратата. Малкълм беше изчезнал от погледа.
Крейт хукна след него.
Старецът бе изтичал през трапезарията с пъргавината на момче, но се блъсна в една масичка в хола, препъна се и се подпря на едно кресло да се изправи.
Крейт изстреля един къс откос в гърба му, от задника до врата. Заглушителят погълна трясъка така добре, че и пускането на стрела от тръба би вдигнало по-силен шум.
Старецът падна с лице надолу и остана легнал с глава на една страна. Окото му беше широко отворено, но погледът му не можеше повече да се нарече остър.
Застанал над Малкълм, Крейт изпразни разширения пълнител в него. Тялото подскачаше под ударите.
Изхабяването на двадесетина патрона в стрелба по труп не беше практично, но се налагаше.
Един по-незначителен човек от Крейт, който не притежаваше неговото самообладание, би могъл да смени изпразнения пълнител с нов и да изпразни и него. Самообладанието и въздържанието бяха сред най-характерните му черти, но дори и неговото изключително търпение можеше да бъде докарано до пределната точка.
Той отвори входната врата и видя шлифера на Синтия метнат през рамката на пейката люлка. Чадърът й и чадърът на Малкълм лежаха на пода. Внесе всичките им вещи вътре и заключи вратата.
Закачи шлифера в килера за дрехи в коридора и сложи и чадърите там.
Върна се в кухнята, седна на масата, взе си телефона и провери електронната си поща. Докато беше разговарял със Синтия, беше пристигнало съобщение, че фордът е изоставен на паркинга на ресторант.
Никой от района не беше се обадил да съобщи, че му е открадната колата, но можеха да минат часове, преди хората да се усетят, че колата им е изчезнала.
Крейт си помисли, че може да са се качили на автобус, и изпрати съобщение за това. По този маршрут и в този час нямаше да са минали много автобуси. Трябваше да открият и разпитат не повече от двама шофьори.
Крейт включи телефона да се зарежда, изми чиниите, сложи ги да съхнат и избърса масата.
Нямаше никакво намерение да изчисти цапотията в банята или хола. Синтия и Малкълм си бяха напъхали носовете, защото дъщеря им и зет им не бяха ги научили да зачитат тяхната самостоятелност и да не пристъпват границите на приемливото. Това беше техен семеен проблем, не негов.
След като изчисти кухнята, той се качи на горния етаж в главната спалня да провери дали Бетани и Джим имаха порнографски филми или интересни секс играчки.
Не откри нищо еротично, нито нещо, което да му даде идея що за хора са те. Джим сгъваше, а не навиваше чорапите си. Няколко чифта от гащите на Бетани имаха розово зайче, избродирано отстрани. Никакъв материал за жълтата преса.
Най-интересната вещ в чекмеджетата в банята бяха големият брой марки и количеството на разхлабителните средства. Тези хора или не ядяха никаква целулоза, или червата им бяха задънени като канализацията в третия свят.
Бетани и Джим бяха такава безлична двойка, че Крейт се зачуди защо легендарните Джуди и Франки се занимаваха изобщо с тях.
Четките за зъби бяха розова и синя. Крейт се изми с розовата, смятайки, че тя принадлежи на Бетани. Но дезодорант си сложи от мъжкия, не от женския.
След това той се принуди да прекара остатъка от времето в кухнята с броя на „О“, който беше пристигнал с пощата.
В 7:15 отвори входната врата и се усмихна при вида на пътната чанта върху пейката люлка и малкия сак до нея. Дрехите му бяха доставени.
Дъждът беше спрял окончателно. От дърветата капеха капки. Слънцето беше пробило през облаците и от мокрия паваж се вдигаше пара.