Петнадесет минути по-късно той се беше облякъл и се оглеждаше в пълен ръст в огледалото на вътрешната страна на вратата в главната баня.
Когато Бетани се съблечеше гола в тази баня, навярно обожатели от огледалния свят я наблюдаваха, без тя да знае. Крейт не можеше да види обитателите, които може би живееха в преобърнатата действителност. Виждаше само своя образ, който му връщаше погледа, но това не означаваше, че обитателите на другата сфера бяха също тъй ограничени в зрителните си способности.
Когато слезе отново долу, на път за входната врата той чу завъртането на ключ в бравата. Вратата се отвори.
Влезе жена и ахна изненадано, като го видя:
— Ох, че се стреснах.
— И аз също. Бетани и Джим не ме предупредиха, че някой може да дойде.
— Аз съм Нора, съседката.
Тя беше дребна, но пищна жена, с късо подстригана коса и син лак на ноктите, който той не одобряваше.
— Тази къща е като в комедиите — заяви Крейт, — където всичко живо си влиза направо, без да чука или звъни.
— Бет ми плаща да сготвя пет яденета на седмица и да ги сложа в хладилната камера — обясни Нора. — Аз зареждам хладилника в понеделник и готвя във вторник.
— Тогава на теб дължим, че вечеряхме така вкусно снощи.
— А, вие сте на гости тук?
— Аз съм един адски невъзпитан гост, който пристига без предупреждение, но милата Бет винаги се преструва, че ми се радва. Казвам се Ричард Коцвинкел, всички ме наричат Рики.
Той отстъпи крачка назад да я поощри да влезе, но също и да прикрие Малкълм в хола от погледа й.
— О, Рики, не искам да те притеснявам…
— Влез, влез. Ние със Синтия току-що изкарахме един много приятен разговор на закуска, след като ранните пилета отлетяха да хванат червея или каквото там ловят в инвестиционните банки.
— Синтия е тук?
— Да, в кухнята е. И Малкълм се отби преди малко. — Той снижи глас. — Той обаче е голям киселаж, не може да се сравнява с милата Синди.
Тя влезе още навътре и затвори вратата зад себе си.
— Наистина ли беше толкова вкусно?
— Кое? А, вечерята. Божествено, божествено.
— Кое от яденетата притоплихте?
Очите на Нора бяха яркосини, устните — пълни, кожата — гладка.
— Пилето — отвърна той. — Изядохме пилето.
Той помисли дали да не я изнасили, но реши просто да я убие. За разнообразие този път използва ръцете си.
На странични жертви не се гледаше с добро око от поръчителите, които го пращаха на мисиите, и тон гледаше да не засяга околните, когато гонеше жертвата си. Неговите щедри работодатели щяха да разберат. Както казва един от надписите, които лепят по колите: „Лайняният късмет вината може да ти дойде.“
Той излезе на площадката пред входа, затвори вратата и използва ключа на Нора да заключи, макар че, както изглеждаше, това едва ли щеше да попречи на някого да влезе.
Глава 39
Бяха свършили закуската, когато се обади Пит Санто. Тим сложи телефона на говорител и го подпря до чинията с палачинки.
— Не се обаждам от къщи — рече Пит. — Връзката е директно по мобилната мрежа.
— Има нещо сериозно — досети се Тим. — Какво се е случило?
— Реших да не пипам повече базите данни с ограничен достъп на органите на закона, а да вкарам псевдонимите на Кравет в Гугъл. Напипах точно каквото ми трябва, порових се из него известно време и изведнъж кабелната връзка престана да работи.
— Може да е съвпадение — отбеляза Тим.
— Също като дядо Мраз да се появи на Коледа. И като говорим за появяване — само половин час по-късно, в пет сутринта, ми дойдоха гости.
— И не бяха тримата мъдреци?
— По-скоро тримата хитреци.
— Какво търсеха? — намеси се Линда.
— Мене ме нямаше, когато се появиха. Наблюдавах ги от разстояние от улицата. Нямам намерение да се прибера в близкото бъдеще.
— Нали не си оставил Зоуи там? — загрижи се Линда.
— Зоуи е с мен.
— А каква беше информацията, която намери в Гугъл? — върна се на старата тема Тим.
Вместо отговор Пит рече:
— Слушай, Хич Ломбард ми знае мобилния номер. Значи и ония го знаят. Вероятно знаят и твоя.
— Знаят го — потвърди Тим. — Но смяташ ли, че могат да хванат разговора ни по въздуха?
— Местната полиция не би могла, но не знам какво да мисля за тия типове. Техниката върви напред всеки ден.