След разходката с лимузината в Чикаго Крейт повече никога не беше се срещал лице в лице с никого, за когото можеше да бъде сигурен, че е член на Клуба.
Всъщност за него нямаше никакво значение кой беше или не беше куриер на Клуба. Той обичаше да екзекутира, беше добре възнаграден за труда си и вярваше, че има дълг да пази тайната на всеки един от просителите си. Той изтриваше завинаги от паметта си лицата на хората, които му предаваха парите.
Крейт обладаваше завидната способност да заличава безвъзвратно всеки спомен, от който пожелаеше да се отърве. Лицата на хората, които се обръщаха с молба за услуга към него или които служеха като куриери от името на просителите, бяха също тъй окончателно загубени както космонавт, откъснал се от космическия си кораб и изчезнал завинаги във вечните глъбини на космоса.
Животът ставаше много по-прост, когато човек пратеше в дълбокия космос, откъдето връщане няма, не само неща като лицата на куриери, но и досадни епизоди и дори дълги периоди, запълнени с незадоволителни преживявания.
Той никога не разговаряше с членове на Клуба по телефона. Комуникациите бяха задължително ограничени до закодирани електронни съобщения. Анализи, които установяват принадлежността на даден глас, можеха да се използват като доказателство в съда, но никой не можеше да докаже вън от всякакво съмнение чии пръсти бяха напечатали дадено съобщение.
Във „Фенерджията“, когато беше помислил Тимоти Кариър за просител, той беше решил, че тази мисия не е по поръчка на Клуба на джентълмените. Водачът и неговите хора никога не биха казали на Крейт да задържи половината пари като възнаграждение за неизвършено убийство. Те не променяха решенията си. Когато те поискаха някой да умре, то това трябваше да стане твърдо и без надеждата за възкресение.
Крейт продължаваше да се съмнява, че мадам Пакит може да е набелязана от Клуба. Тя нямаше вид да е от някакво значение. Джентълмените, които притежават богатство и власт, не биха си обърнали главите заради жена като нея, да не говорим да дръпнат спусък заради нея чрез чужда ръка.
След като изпрати съобщението, той се отправи към магистралата покрай тихоокеанското крайбрежие и после на юг към ресторанта, където Кариър беше изоставил форда. Крейт претършува колата от край до край, но не намери нищо полезно.
Когато приключи с тази задача, телефонът му завибрира. Групата по поддръжката съобщи, че един от разпитаните шофьори си бе спомнил, че двойка с белезите на Кариър и Пакит е слязла в Дейна Пойнт.
Крейт подкара към Дейна Пойнт, а групата по поддръжката се зае с прегледа на телефонните сметки на жената с надеждата да намери някого, когото тя да познава в този морски град.
Облаците омекнаха, синевата се наложи в небето и слънцето се плъзна по крайбрежните хълмове, плажовете и люспестото море.
Крейт се чувстваше изпълнен с живот, с благотворен огън както фурната за топене на метал е пълна с огън, без тя самата да гори. Винаги се чувстваше така след раздаването на смъртта.
Глава 41
Магазинът на склада предлагаше фантастично намаление за четирилитрови буркани майонеза, които вървяха по шест в кашон, а за скромна сума човек можеше да купи достатъчно пакетчета тофу да си построи къща с две спални.
Тъй като търсеха само телефон, Тим и Линда не взеха количка — това, което се използваше тук, можеше с малко усилие да побере куц кон. Другите купувачи ги бяха натъпкали с многобройни опаковки с по дванадесет рула тоалетна хартия, чорапогащници по шест дузини и варели с лучена туршия.
Една млада двойка управляваше две колички с две прелестни идентични тригодишни близначки, седнали с гръб към движението на детските столчета, сякаш родителите се бяха възползвали от разпродажбата две за цената на едно дете в секция 9.
Понякога Тим се тревожеше, че американците, приучени да живеят в изобилие, бяха повярвали, че тази степен на охолство и избор винаги е била нормална и че дори сега е нормална за всички, с изключение на най-затънтените и изостанали кътчета в света. Общества, които знаеха твърде малко от историята или бяха запълнили мозъците си с пропагандни лозунги, вместо да опознаят сложността и дивата красота на миналото, бяха застрашени от внезапен упадък.
Купиха телефона, който им трябваше, и електрическа самобръсначка за Тим. Касиерката, очевидно потресена от покупката на някакви си два предмета, повдигна леко вежда като неодобрение към такова неамериканско въздържание.
Тим подкара хондата към близкия автоцентър, а Линда се обади по телефона му, за да активира новия току-що купен телефон. Тъй като определен брой минути разговори с него се предплащаха, не беше нужно за активирането да се дават данните от кредитни карти или имена.