Тази система, все още разрешена от закона, беше голямо удобство за терористите, независимо дали купуваха поединично, за да водят разговори, които не могат да се подслушват, или на едро, за да използват телефоните като часовници за бомби.
За щастие дори на честните граждани беше разрешено да се възползват от тази достъпна за уменията на масовия потребител техника.
В автоцентъра имаше най-различни фирми за продажба на почти всички марки транспортни средства. Те бяха разположени една след друга по продължение на път във формата на грамадна осмица. Лекият бриз развяваше знамена, огромни рекламни плакати обещаваха изгодни сделки и хиляди автомобили за продан бяха изложени върху покрити с черен асфалт площадки като бижута на черни кадифени подложки.
Всяка фирма се нуждаеше от всичките места на паркинга си за инвентара, за автомобили, чакащи поправка, и за потенциални клиенти. По тази причина колите на персонала, поправени автомобили, чакащи да бъдат прибрани, или оставени в замяна, но още неподготвени за препродажба бяха паркирани на общия път на автоцентъра.
Тим спря до тротоара зад двегодишен сребрист кадилак и извади от пътната чанта на Линда пластмасовата чантичка с инструменти.
Тя остана в хондата да види дали рекламираното „моментално активиране“ ще се случи минути или часове по-късно от обещаното.
Действайки, без да се прикрива, бързо, но без да дава вид, че бърза, Тим свали предната и задната табелка с регистрационния номер на колата на Тереса и ги сложи в багажника.
Никой от минаващите не би обърнал внимание на човек с инструменти, който човърка кола посред автоцентър. Изложбените зали бяха толкова навътре зад паркингите, че колите, спрели на общия път, бяха скрити от погледите на персонала.
Тим се приближи до сребристия кадилак. Вратите бяха заключени. Той се взря през прозорците, но не видя никакви лични вещи вътре. Жабката беше отворена и изглеждаше празна.
По всичко личеше, че това беше наскоро оставена за замяна кола, за да може да се препродаде още неминала на сервиз, и вероятно щеше да постои тук няколко дни. В Калифорния регистрационният номер на колата, оставена за замяна, се запазва и купувачът кара новата кола без номер, докато не получи табелките по пощата.
Ако имаше шанс кадилакът да принадлежи на служител, Тим би продължил напред в търсене на кола, оставена за замяна, защото колкото по-скоро някой подкараше колата, толкова по-бързо щеше да се види, че няма номер.
Той свали табелките от кадилака и ги сложи на хондата.
Когато се върна зад кормилото, Линда го посрещна с думите:
— Още не е активиран. Ако не бях приключила с писането, щях да публикувам историята на психопат, който успява да се добере до виновника, неспазил гаранцията за моментално активиране.
— И какво ще му направи психопатът?
— Ще го дезактивира.
— Все още си писателка.
Тя поклати глава.
— Не съм сигурна. А ако аз не съм сигурна, как можеш да бъдеш сигурен ти?
Тим запали хондата и отвърна:
— Сигурен съм, защото ние сме това, което сме.
— Това е много дълбоко. Ако някога пак напиша книга, непременно ще го използвам.
— Аз си мислех, че мога да бъда просто един зидар. Да, станах зидар, но продължавам да бъда и онова, което бях преди.
Той потегли напред и почувства изпитателния поглед на зелените очи върху лицето си.
— И какво беше преди? — попита тя.
— Баща ми е зидар, много добър зидар. Професията му сякаш определя същността му, което не е напълно вярно в моя случай, макар че много бих искал да бъде.
— Баща ти е зидар — каза тя удивено, сякаш той бе разбудил нещо магическо.
— Защо се учудваш? Няма нищо странно в това родител поне да се опита да предаде занаята на децата си.
— Знам, че ще прозвучи глупаво. Но откакто се появи в дома ми, всичко тръгна толкова бързо… дори не ми дойде наум да се попитам имаш ли баща. Харесваш ли го?
— Дали го харесвам? Защо да не го харесвам?
— Невинаги е сигурно как ще се развият отношенията между бащи и синове.
— Той е прекрасен човек. Най-прекрасният.
— Господи, ти имаш и майка, нали?
— Че баща ми да не е амеба, да се раздели на две, та да се пръкна аз.