Пътеката беше покрита с плочи в свободна наредба, оградени отстрани с два реда 8-сантиметрови квадратни павета. Тим намираше тази комбинация за грозна, но се беше постарал да я изработи грижливо и прецизно.
Притежателите на домове, струващи 3,5 милиона, рядко се допитват до зидарите по въпросите на дизайна. Архитектите пък — никога.
Той натисна звънеца и се заслуша в шушукането на палмите.
От брега полъхваше не бриз, а по-скоро предчувствие за бриз. Меката майска нощ дишаше повърхностно като пациент упоен за операция.
Лампата пред входа светна, вратата се отвори и Макс Ябовски каза:
— Тимоти, мечок такъв! Какво те носи насам?
Ако имаше мерки и теглилки за човешкия дух, стойностите им за Макс биха надхвърлили тези на къщата му.
— Влизай, влизай.
— Не искам да ви притеснявам неканен.
— Глупости. Как можеш да бъдеш неканен в къща, която си построил?
Сграбчил Тим за рамото, Макс го прехвърли от входната площадка в антрето сякаш със силата на левитацията.
— Може ли да отнема минутка от времето ви?
— Ще пиеш ли една бира или нещо друго?
— Не, благодаря. Не съм жаден. Искам да ви попитам нещо за съседите.
— Познавам ги всичките. От този квартал и от съседния. Председател съм на доброволния отряд за сигурност.
Очакванията на Тим се оправдаваха.
— Какво ще кажеш за кафе? Имам машина, която прави каквото поискаш: от капучино до класическо.
— Не, благодаря, много сте любезен. Искам да попитам за съседката, която живее на номер 1425, в бунгалото сред евкалиптите.
— Линда Пакит. Не знаех, че се кани да строи. Изглежда стабилен човек. Ще работиш спокойно с нея.
— Познавате ли мъжа й? Какво работи той?
— Не е омъжена. Живее сама.
— Значи е разведена?
— Доколкото знам — не. Ще събаря ли къщата, или ще я разширява?
— Не става дума за строеж — възрази Тим. — По личен въпрос е. Бихте ли й казали добра дума за мен?
Гъстите вежди литнаха и гумените устни се извиха в арка на доволство.
— Много неща съм бил, но не и сватовник.
Макар че би трябвало да предвиди подобен извод от въпросите си, Тим се изненада. Не беше излизал с жена от много време. Беше си внушил, че е изгубил звездите в очите и излъчването на феромони, които да подлъжат някого, че още е вътре в играта.
— Не, не е за това.
— Тя е доста привлекателна — отбеляза Макс.
— Честна дума, не е за това. Не я познавам, нито тя мен, но имаме… общ познат. Трябва да й предам нещо за него. Мисля, че ще иска да го чуе.
Гумените устни не се отпуснаха много. Макс не искаше да се раздели с ролята си на ангел хранител на любовта.
Тим си помисли, че хората гледат прекалено много филми. И започват да вярват, че всяка добра душа ще срещне своята лика-прилика. От много гледане на филми започват да вярват какво ли не и много често това е опасно.
— Тъжна работа — продължи Тим. — Нося лоши вести.
— За общия ви познат?
— Да. Той не е добре.
Не би могло да се каже, че това е лъжа. Парашутистът нямаше физически оплаквания, но психически явно имаше отклонения, а морално беше загнил.
Мисълта за смъртта изтри доволството от усмивката на Макс Ябовски. Устата му се сви в сурова гримаса и той кимна.
Тим очакваше да го попитат за името на общия познат. Щеше да му се наложи да излъже, че не иска да го казва, за да не разтревожи жената, преди да се срещнат, та да може да я утеши.
Всъщност истината бе, че той не знаеше никакво име.
Макс не попита нищо и на Тим му се размина неприятността да си измисля. С помръкнал поглед под свъсените гъсти вежди Макс пак предложи да направи кафе и отиде да се обади на жената.
Оформеният с касетки таван и ламперията на стените в антрето бяха потънали в мрак. На техния фон бялото на варовика на пода се открояваше така ярко, че създаваше илюзията за липса на каквато и да било опора, сякаш всеки момент той можеше да пропадне като човек, прекрачил навън от летящ самолет.
Два малки стола ограждаха от двете страни малка масичка, над която висеше огледало.
Той не погледна отражението си. Не искаше да срещне погледа си, за да не види жестоката истина, от която се опитваше да се абстрахира.
Срещнеше ли погледа си, той щеше да му каже какво го чака. Чакаше го нещото, дето цял живот идеше към него и щеше да продължава да се приближава, докато е жив.