— Никога не ми обръщай гръб. Никога не ме зарязвай, докато ти говоря. Чу ли ме?
Тя се наведе към него въпреки ниския си ръст, като някакъв шибан териер. Прииска му се да я убие. Да я хване за косата, да я събори и да й удря главата в каменния под, докато се пръсне.
Той си избърса устата с длан.
— Извинявай, Шерщин — процеди. — Ще ти напиша нещо. Ще го получиш по мейла до час.
Тя се вторачи в него. Той не отклони очи. Мръсна тлъста вещица.
— Става ли? — попита той спокойно, скри омразата си.
Тя се усмихна особено. Все едно е чула шега, която не е схванала. След това Шерщин Андершон се обърна кръгом и си отиде.
48
Софи набра номера на сателитния телефон.
Хектор беше разпитал Каролине Берйер. Тя разказа историята си — за Еди Буман, за Томи Янсон. За пътуването на Еди до Прага, където трябвало да ги убие. Как ги видял… Как научил къде живеят…
Хектор се обърна към Софи, видя изражението й и разбра веднага. Обади му се, това му казваше. Обади се на Алберт. Лешек намери телефон…
Нямаше сигнал. Мобилният на Алберт беше изключен. Софи набра номера на Майлс. Нищо.
Сърцето й биеше лудешки. Номерът на Михаил. Пръстите не я слушаха, обърка цифрите, започна отначало.
Сигнал свободно…
Михаил отговори с изръмжаване.
— Софи е — започна тя, но не стигна по-далеч.
— Томи Янсон простреля Майлс и Сана в парка „Петрин“, и двамата са в болница. С Алберт сме там, той е добре.
— Майлс и Сана? — промълви тя.
— Зле…
— Томи?
— Избяга… изчезна.
— Трябва да се махнете оттам.
— Не можем да ги оставим.
Тя въздъхна.
— Пак ще ти се обадя, Михаил. — Затвори.
Софи се обърна към Лешек:
— Помогни ми да намеря компютър.
Лешек излезе от каютата. Тя стисна юмруци с всичка сила.
Томи Янсон…
След няколко минути Лешек се върна с лаптоп. Софи влезе в системата, отвори материалите за Томи Янсон, които бяха събрали в Прага. Убийствата, кражбите… В момента това беше единственото й оръжие.
Софи влезе в облака, качи всички материали и ги изпрати на началника и колегите на Томи Янсон, на главния прокурор, на прокурор Шерщин Андершон, на най-големите шведски вестници. На всички, които биха могли да дръпнат аварийната спирачка.
— Алберт? — Гласът на Хектор, предпазлива интонация.
Тя вдигна очи; той стоеше пред нея, на почтително разстояние, по някаква причина се боеше да я доближи.
— Не е пострадал, поне засега — отговори тя глухо.
— Какво ще правиш?
— Какво мога да направя? — изпъшка тя.
Той не отговори.
— Михаил с него ли е?
Софи кимна.
— Михаил е добър, знае какво да прави — успокои я Хектор.
— Има още двама, приятели, простреляни… Не можем да ги оставим там. Трябва да ги изведем. Михаил не може да се справи сам.
Хектор мълчеше.
— Нуждая се от помощта ти, Хектор.
Той я гледаше от разстояние.
— Никога не бих те наранил — продума той. — По никакъв начин.
Тя искаше да му повярва.
— Затворнички ли сме тук? Ние с Каролине?
Той кимна.
— Къде ни водите?
— В Колумбия.
— При Игнасио?
Той пак кимна.
— Помогни ми, Хектор — примоли се тя.
— Нямам ресурси за такова нещо — поклати глава той.
— Ралф има. Помоли го, когато се договаряте. Знам, че това сте намислили… Погрижи се Алберт и Михаил да напуснат Прага. На самолета да има оборудване и лекар, който да се грижи за двама простреляни, мъж и жена…
Той я изгледа.
— Не тук си искала да се озовеш — подхвърли той.
Тя не искаше да сменят темата.
— Не, не исках — отговори все пак.
— Ти ли ме насади в Маями?
— Да.
— Какъв беше планът?
Тя погледна Хектор. Беше спокоен и сдържан. За разлика от нея.
— Ти и Томи Янсон — започна тя. — Ти трябваше да влезеш в затвора. Той да изчезне… Такъв беше планът. Тогава ние двамата с Алберт щяхме да можем да си продължим живота.
— Съжалявам — каза той.
— Тогава ми помогни.
— Върни ми Лотар, Софи. Не искам да се пазаря с теб. Но си искам сина и това може да стане само сега.
— В момента, в който Алберт и останалите излетят и бъдат в безопасност във въздуха, ще ти кажа къде се намира Лотар — обеща тя. — Ще можете да го вземете оттам и всички да се съберем.
49
Полицейски доклади и рапорти. Томи четеше, Ленартсон стоеше до него и предаваше информацията устно.