Еди го чакаше под палещото слънце пред полицейското управление на Кунгсхолмен. Метър и осемдесет висок, широкоплещест, късо подстриган. Настани се на предната седалка. Лъхаше на одеколон.
— Миришеш като френска курва, Еди — изръмжа Томи. — Носиш ли колта, който ти дадох? — продължи.
— Да, долу на паркинга е, в жабката… в колата — заекна Еди с тих глас.
Колт, непроследим полуавтоматичен пистолет, който Томи беше уредил миналата година от един албанец, който въртеше нощен клуб в центъра. От него купи и паспорт. Полезно, ако нещо се прецака.
— Зареден?
— Да… — промърмори Еди.
Томи долови неохота в погледа му.
Предавател в автомобила на Томи отвори желязната порта и двамата потънаха в мрака на полицейския паркинг.
— Трябва да намерим една жена — започна Томи. — Ще я хванем и ще я отведем в гората. Ясно?
Еди кимна.
— This is it, Еди — продължи Томи. — И след това сме квит… свободен си.
Еди гледаше в празното пространство.
Телефонът на Томи иззвъня.
— Да? — вдигна той.
— Криминален комисар Томи Янсон? — попита женски глас.
— Да, но съм зает, може ли да…
— Казвам се Софи Бринкман — прекъсна го гласът.
Целият свят замръзна.
— Аха.
— Искам да се срещнем.
Той си прочисти гърлото.
— Къде се намирате?
— С адвоката ми сме в полицейското управление, във фоайето.
Софи и Тумас Русенгрен бяха въведени в стая за разпити. Бетонни стени. Вратата се затвори с трясък.
Правоъгълна маса с четири заковани за пода стола. Двамата седнаха един до друг. В стаята настъпи пълна тишина.
— Ще ви помоля да си отидете, когато започне разпитът — проговори Софи.
— Колко голяма е кашата, в която сте се забъркали?
Тя се замисли над въпроса му. Да, колко голяма беше кашата, в която се забърка? Имаше отговор. Адски огромна.
— Благодаря ви, че сега сте тук — отвърна тя, все едно това щеше да му замаже очите.
— На линия съм. Можете да ми се обадите, когато пожелаете.
— Вероятно ще се наложи, Тумас — кимна тя.
Вратата се отвори. Томи Янсон влезе. Риза под пуловер с триъгълна яка, джинси, очила за четене на челото. Избягваше очите на Софи, докато се ръкуваше и с двамата.
— И друг път сме се виждали — каза Томи на Тумас.
— Да, няколко пъти в съда — сети се Тумас, когато Томи седна срещу тях.
Тумас се покашля.
— Представлявам Софи Бринкман. Нека се впише, че вие, Томи Янсон, ще извършите разпит на моята клиентка, която ме помоли да не присъствам.
— Нима? — учуди се Томи.
Тумас се изправи и напусна стаята.
След затварянето на вратата настъпи напрегнато мълчание.
— Значи, адвокатът няма да присъства? Това не го очаквах — изсмя се той особено.
Софи мълчеше, просто го гледаше и за момент Томи загуби контрол над ситуацията, заразглежда книжата си, прочисти си гърлото.
— Софи Бринкман… Обявена сте за международно издирване. Не сте заподозряна в престъпление, а сте търсена като евентуален свидетел на няколко събития, които разследваме. Повечето свързани с Хектор Гусман…
— Томи? — прекъсна го тя.
Той спря.
— Да?
Софи посочи единия ъгъл на стаята.
Той погледна натам, към камерата, която ги следеше.
— Работи ли? — попита тя.
— Защо?
Тя не отговори.
— Не — отвърна той. — Камерата не работи.
Тя посочи микрофоните, които стърчаха от масата.
Той поклати глава:
— Не, не са включени.
Софи наблюдаваше мъжа. Черна коса, малко по-дълга от необходимото, сиви кичури, път през средата. Старателно подрязани мустаци, увиснали над ъгълчетата на устата. Очите — празни, почти мъртви.
— Ще ви разкажа една история. И ще ви помоля да слушате, без да ме прекъсвате — рече тя.
Нещо насмешливо се пробуди у Томи, безрадостна усмивка разтегли устните, очите помътняха. Той се облегна назад.
Софи почувства, че точно така изглежда и вътрешната природа на Томи Янсон. Видът му отразяваше душата — насмешлива и изпълнена с огорчение. Всички опити за професионално държане, които видя до този момент, бяха просто театър. Авторитетният, опитният, учтивият, спокойният… Отработени маниери до най-малкия нюанс, които той използваше в дадени ситуации. А Томи Янсон беше умел, беше стратег. По-добър и от най-добрите актьори. Иначе не би оцелял досега…
Сега обаче за един кратък миг маската му беше паднала, беше се хлъзнала, макар и само на сантиметър. Презрителен и злобен, за миг той седеше срещу нея, потънал в бездънен, безкраен мрак. Беше кошмарно, отвъд всякакъв здрав разум.