— Може би първо ще си метнеш една блуза?
Еди тръгна към стаята си, Томи го следваше по петите. В кухнята Томи седна. Сърцето на Еди заби лудешки. С крайчеца на окото забеляза, че Томи взе горния вестник, онзи, с който беше покрил информацията за Софи, за Хектор…
Еди бързо се облече и дотича обратно в кухнята.
— Нещо напрегнат ми се виждаш — подхвърли Томи и огледа Еди.
— Не. Нищо ми няма.
Томи продължи да се взира в него. Взе да става неловко.
— Не забравяш ли нещо?
Еди не го разбра.
— Не забравяш ли нещо? — повтори Томи.
Еди вече не можеше да си намери място от притеснение.
— Не знам за какво говориш.
Томи го изгледа насмешливо.
— Обикновено си окъпан в някакъв идиотски одеколон.
— Днес не — въздъхна Еди с облекчение.
— Хубаво. — Томи сгъна вестника и се изправи.
Подскочи, когато най-после забеляза Мани на прозореца.
— Котката ти е същински дявол, изобщо не я бях видял.
Колата на Томи се движеше по магистралата към Стокхолм.
Томи хвърли едно око на Еди.
Еди Буман. Малкият убиец… Беше си чист късмет, че Томи свърза убийството на Рикард Егнел в парка с Еди Буман. Беше риск. И Томи го пое. Жалкият Еди изобщо не опита да се съпротивлява. Призна си на място. Все едно само това беше чакал…
Томи веднага разпозна от кой тип е. Неуверен, нерешителен. Такъв, който вечно се колебае. И криеше това зад мускули, мълчаливост, грубост. Противоречив тип. И тези му качества го правеха лесен за манипулиране. Нещастникът Еди слушаше всичко, което му се кажеше. Попиваше всичко като гъба, напълно неспособен на собствена мисъл и инициатива. Често се получаваше така при сираците, Томи го беше забелязал. Не че ставаше дума за проблем с увереността, просто никой не ги беше научил да различават правилно от грешно. Все едно се намираха в състояние на постоянно пълно объркване.
— Започва да става горещо — каза Томи. — Нали схващаш?
Еди кимна, без да го поглежда.
— Какво схващаш? — настоя Томи.
— Бринкман — смотолеви Еди.
Томи му хвърли бърз поглед.
— И точно сега ти се насираш, започваш да се съмняваш, да мислиш за добро и зло и тем подобни простотии?
— Не съм казвал такова нещо.
— Напротив. Казваш го с всяко движение.
— Това са важни въпроси — промърмори Еди, покашля се.
— Всичко е относително — отвърна Томи.
Минаха по „Транебершбрун“. Волвото беше с автоматична скоростна кутия, Томи натискаше газта от време на време. Все едно караше лодка. Колата се носеше свободно напред, преди Томи отново да я пришпори. Той шофираше само така.
— Ще го извършим заедно — продължи Томи. — Има и още един. Ще ги премахнем едновременно.
Този път Еди се обърна към него.
— Каза, че е само тя — пророни.
— Казах, че задачата е една.
Еди отмести поглед. Прие и това… просто така. Смехотворно, помисли си Томи. Той можеше да обърне истината надолу с главата, да я изсипе на пода и после да я вдигне, да нагласи събития и хора по начин, изгоден за самия него. И след това да я даде на Еди. И Еди щеше да я погълне на един залък. Тъй като Еди се нуждаеше от цел, за да не излезе от релси.
Томи се почеса по ухото.
— Няма да ти дам всичко… Но ще получиш част от историята… Знай, че това, което правиш, е важно. Че играе роля в голямата картина. Че ти въпреки всичко си на страната на добрите.
Еди наостри уши.
— Софи Бринкман имаше връзка с Хектор Гусман. Тя е изнудвачка и е пряко замесена в убийството на нашите колеги Гунила Страндберг и Ларш Винге.
Този път Еди погледна Томи скептично.
— Винге застреля Гунила — възрази Еди. — И се самоуби.
Томи поклати глава.
— Това е официалната версия, тъпотиите, които пишат по вестниците. Но истината е друга.
Томи направи театрална пауза, после продължи с по-тих глас, по-настойчив, тъжен:
— Нашата колежка Гунила поиска помощ от Софи, за да уличи Хектор. Софи издаде на Хектор, че полицията е по следите му. Те очистиха Гунила и Ларш, нагласиха всичко така, че да изглежда, че Винге е застрелял нея и себе си. Това е истината. Но нямаме каквито и да било доказателства срещу нея.
Томи видя колебанието в Еди.
— Бринкман уби полицаи — продължи Томи. — И сега ни заплашва с безброй гадости, ако не направим каквото иска от нас. Тя е опасна… Ще убие отново. Един от най-ужасните хора, които съм виждал през полицейската си кариера… Сега се е сдушила с друга свиня, Майлс Ингмаршон. Помниш ли го?
Еди поклати глава.
— Колега — обясни Томи. — Прецака всички ни. Уби един наркодилър, може би и друга колежка, Антония Милер. Тя изчезна. Той се съюзи с Бринкман. Суперзаплетено е, но Бринкман е…