Един автомобил спря на площада пред ресторанта. Лешек не можеше да види кой слиза, само мяркаше силуети между хората и саксиите с пълзящи растения около прозореца. Но в ресторанта влязоха в редица четирима души.
Лешек се съсредоточи. Разполагаше с един-единствен шанс да види кой от хората на Игнасио е дошъл.
Водеше ги някаква горила, която кимна на приятелчето си, застанало до вратата, след това вървеше Морети — зализана коса, кариран костюм, лилава кърпичка в джоба, тъмни очила, пълен запъртък въпреки високите обувки. Зад него — висок рус мъж, а най-отзад — по-млад с дълга, рядка коса и изпъкнало чело…
Общо четирима.
Прекосиха ресторанта на път към стълбището.
Лешек наблюдаваше групичката.
Русият… Видът и движенията му.
Нямаше грешка… Нямаше кой друг да е.
Лешек отвори вратата на колата и се тръшна на мястото до шофьора. Гледаше право напред с празен поглед.
Тя се вторачи в него въпросително.
— Никой ли не дойде?
— Напротив — отрони той. Очите — насочени през стъклото, мислите в безпорядък.
— Лешек?
— Морети дойде — започна той. — Заедно с трима други, единият от които е неговият бодигард.
— А от страна на дон Игнасио?
Той се обърна към Соня. Помисли още малко, накрая каза:
— Йенс Вал.
Мина секунда, докато тя схване какво й казва.
— Йенс? Шведът? Приятелят на Софи?
Той кимна.
— Защо? Какво прави той тук?
— Игнасио го е пратил.
— Но защо?
Лешек не отговори.
Соня се замисли дълбоко.
— Ами ако сме сгрешили? — промълви тя. — Ами ако тази среща няма нищо общо с Игнасио?
— Има общо. Видях още един. Знам, че работи за Игнасио, американец. От САЩ го бяха пратили в Колумбия да обучава военни формирования, които да се бият с партизаните от ФАРК. От десет години работи за Игнасио като бодигард и наемен убиец… Кевин Горман. Беше си чист късмет, че никой не погледна към мен — завърши Лешек.
И двамата се взираха в ресторанта и се мъчеха да си прояснят съзнанието.
Лешек погледна часовника си.
— Не знам колко още ще останат вътре, нищо чудно вече да тръгват. Трябва да решим незабавно… Помогни ми, Соня, мисли. Какво прави тук Йенс Вал? Как ти изглежда ситуацията?
Тя се опита да се съсредоточи.
— Той беше близък със Софи, неин приятел — започна Соня. — Оттам го познаваме…
— И?
— И ние приехме, че през зимата тя е сменила отбора, минала е към Ханке.
— Тогава какво прави той тук, в ресторанта?
— Той е контрабандист. Щом Софи е на страната на Ханке, тогава и той е при него… може би. Ханке прави бизнес с Игнасио — каза Соня.
— В това не сме сигурни.
— В кое?
— Че Софи е с Ханке.
Лешек стоеше неотлъчно до Софи в продължение на половин година. Работеше с нея, наблюдаваше я, защитаваше я. Изненада се, когато Арон заяви, че Софи е преминала към Ханке. Въпреки доказателствата Лешек се усъмни. Сега също се съмняваше, съмняваше се за Йенс Вал…
— Е, какво мислиш? — подкани го Соня.
— Виждал съм го няколко пъти. Добър човек е. Въпреки всичко. Не би се съгласил да прави какво да е.
— В смисъл?
— Не би работил за човек като Игнасио…
— Защо?
И двамата не сваляха очи от ресторанта.
— Има морал — отговори Лешек.
— Контрабандист с морал? — попита тя иронично. — И какво пренася?
— Най-вече оръжия, също и други работи.
— О, оръжия, колко благородно.
Иронията беше осезаема.
— Не, не в този смисъл — промърмори Лешек.
— А в кой?
— Моралът не играе роля тук. Той няма скрупули. Става дума за хората, така беше казал. Не искал да работи с дрога, онези типове били отвратителни…
От ресторанта излизаха хора. Но не беше нито Йенс, нито друг от компанията.
— Е, какво ми казваш, Лешек?
Лешек помисли за момент.
— Може да не е тук доброволно — рече.
— Как така?
— Както ти казвам.
— Това не е достатъчно — възпротиви се тя.
Той бързо я погледна, после пак се обърна към ресторанта.
— Дон Игнасио — промълви. — Знаем що за човек е, знаем как работи, как прегазва всичко по пътя си. Мъж като Йенс Вал не би работил за Игнасио.
— Според теб — каза тя.
— Според мен — кимна той.
Тя обмисли идеята, преди да каже тихо:
— Йенс Вал работи за дон Игнасио по принуда?
— Разбираш ли какво предимство ще е, ако е така? — прошепна Лешек. — По този начин ще имаме достъп.
— А може би не — поклати глава тя. — Успяваме да се свържем с Йенс. Теорията ти се оказва погрешна, той е на тяхна страна по причина, която не знаем. Разкриваме позицията си, те се досещат, че Хектор е наблизо, и изпращат тук всичките си главорези да го търсят. Ще ни открият.