Щом не можеше дори да се самоубие… Какво щеше да прави тогава? Изглеждаше безнадеждно, но светлината не се предаваше, сякаш му носеше нещо.
Нова алтернатива тупна в скута му.
Той щеше да направи обратното. Еди Буман щеше да направи точно обратното.
Втора част
15
Часът беше единайсет и половина вечерта, когато Соня и Лешек се регистрираха на рецепцията и получиха ключа за стаята си.
— Ще ни помогнете ли с чантите? — помоли Соня.
Оставиха багажа на рецепцията и се качиха на третия етаж. Стаята им гледаше към реката. Чакаха. Соня на леглото, Лешек на стол.
Почукване на вратата след десет минути. Лешек включи хронометъра на часовника си, а Соня отиде да отвори. Пиколото с пърхота на раменете донесе двете им чанти. Прие няколкото евро, които му подаде Лешек, благодари и се обърна да си върви. Лешек го хвана изотзад и притисна парцал, напоен с химикали върху устата и носа му. Минаха пет секунди, после мъжът се строполи на пода.
Соня бързо измъкна връзката ключове на пиколото. На нея имаше само три ключа. Единият приличаше на този от тяхната стая — универсалният ключ.
Двамата забързаха по коридора, слязоха на втория етаж, към стаята на Йенс и Горман, спряха се пред вратата, Лешек притисна ухо до нея. Тихо хъркане отвътре. Извадиха пистолетите, сложиха заглушители, Лешек кимна на Соня да отключи.
Йенс Вал седеше на леглото, върху покривката, облечен, и четеше книга. Кевин Горман хъркаше по гръб в съседното легло. Беше пушил хероин, преди да потъне в сън. Освен фолиото, дрогата и запалката, на нощната масичка, която ги разделяше, се търкаляха още празни бирени кенове и бутилки уиски. Йенс беше чакал търпеливо Горман да загуби съзнание. След това извади книгата си, пое дълбоко дъх и започна да чете.
Звук зад вратата, ключ, вкаран в ключалката. Лампата на коридора освети една ивица от пода, когато вратата се открехна. Минаха няколко секунди. После вратата се отвори широко. Влязоха двама души с пистолети със заглушител, насочени към него и Горман. Мъж и жена. Мъжът… Лешек Смяли, най-приближеният човек на Хектор след Арон Гайслер… Може би един от последните, които би очаквал да види тук и сега.
Изненадата отстъпи пред осъзнаването на действителността… Бяха дошли да го убият. През зимата Арон се опита да убие Софи в къщата в Дания. Сега беше ред на Йенс. Всички с връзка с Хектор трябваше да бъдат очистени. Но как, по дяволите, го бяха открили?
Йенс се подготви за куршум в челото, макар че как можеш да се подготвиш? Да затвориш очи, да се стегнеш… Изстрел, болка, чернота?
Само че не последва никакъв изстрел. Лешек направи знак на Йенс да не издава звук, клекна до леглото на Горман, сложи си хирургичната маска, която висеше около шията му, постави малък флакон пред зейналата уста на Горман и впръска една доза. Горман дори не се събуди. Просто спря да хърка и изпадна в безсъзнание.
Напрегнато очакване в стаята в продължение на няколко секунди, преди Лешек да си свали маската. Обърна се към Йенс.
— Здравей, Йенс Вал — проговори Лешек тихо.
Пулсът на Йенс беше учестен.
— Здрасти, Лешек — промърмори.
Лешек погледна хронометъра на ръчния си часовник, направи знак с ръка на жената да свали пистолета.
— Нямаме много време. Кажи ни защо си тук — нареди той.
Йенс беше озадачен. Обикновено умееше бързо да се приспособи и към най-неочакваната ситуация. Сега обаче остана изненадан.
— Кажете вие защо сте тук — отрони.
— Ти си се срещал с Морети тук, във Флоренция — започна Лешек. — Заедно с тоя тук. — Той посочи Горман. — Знам го кой е, Кевин Горман, знам и за кого работи, Игнасио Рамирес. Тъй че, Йенс Вал, за последен път те питам, какво правиш тук?
Йенс прегъна ъгълчето на страницата и затвори книгата, погледна първо жената, после Лешек, опита се да овладее положението, опита се да спечели време, опита се да скрие притеснението и объркването си.
— Тук съм по работа — рече.
— Доброволно?
Лешек пак погледна часовника си. Явно бързаха, а това беше добре за него, помисли си Йенс.
— Какво значение има?
Лешек очевидно го разбра.
— Лотар? — попита.
Лотар? Йенс започваше да схваща.
— Как ме открихте?
— Не сме те откривали.
— Тоест? — не го разбра Йенс.
— Не, ние задаваме въпросите.
— Иначе?
— Иначе ще те застрелям, също и Горман, на място.