Покрит с мъка; като с мокро одеяло.
— За това мисля… Времето преди катастрофата. Такъв трябваше да е животът ми. Мисля за нещо, което не съществува… И жадувам за него.
Цялата я изпълваше болка.
— Всичко започна толкова добре — промълви той.
Тя беше казала същото на майка си в кухнята…
— Дали сме забравили важните неща? — продължи той.
— Този въпрос е твърде сложен — отвърна тя.
— Не, не е, ти би трябвало да можеш да отговориш — каза той почти умолително.
Тя поклати глава.
— Но не мога.
Алберт се взря в нея, право в нея, право през нея. Видя объркването, което тя се мъчеше да удържи. Чувствата, които криеше. Видя всичко, разбра я.
— Никога няма да бъдеш свободна, мамо… Никога няма да намериш тих пристан. Дори да успееш с това, с което си се захванала, никога няма да бъдеш свободна…
— И за двама ни ли говориш, Алберт?
— За теб, мамо. Защото ако не направим всичко по силите си да спасим Лотар и Йенс, аз няма да остана при теб. Нито миг повече.
17
— Стреляхме комунисти от Сендеро Луминосо през осемдесетте и деветдесетте. Срещу заплащане — каза Кинг Идалго. — Стреляхме терористи в Ирак и Афганистан след двехилядната. Срещу заплащане. Също и в Западна Африка. Срещу заплащане…
Перуанецът поглади наболата си брада и продължи:
— През последната година се грижим за болната си майка. И това струва пари. Затова преди да почнеш, кажи колко смяташ да ни платиш.
Братята Идалго, Кинг и Виктор, бяха между петдесет- и шейсетгодишни, клюмнали мустаци, щръкнали кореми, каубойски ризи, каубойски шапки. И двамата носеха на колана си по една сребриста „Берета“ с перлена дръжка. Седяха един до друг на масата в собствения си двор в Лима.
— Ще стигнем и дотам, но първо поръчката — отвърна Арон.
Майка им излезе от къщата. Беше стара и крехка, правеше малки несигурни крачици, постави на масата гарафа вино и четири чаши. Това отне време. Раздразнение у братята, които припряно й махнаха да изчезва. Виктор промърмори нещо. Братята се разсмяха. Кинг подвикна обиди подире й. Арон позна испанската дума за курва. Братята се превиваха от смях. Старицата се прибра в къщата. Виктор напълни чашите.
— Добре се грижите за старата си майчица — подметна Арон.
— Да, тя ни е много скъпа — отвърна Кинг меко.
— А баща ви?
Усмивките помръкнаха.
— В ада е и Дяволът му бърка отзад, as we speak — каза Виктор тихо.
Арон се обърна към Леви:
— Симпатични момчета си намерил.
Леви сви рамене.
— Нали това искаше.
— Не точно — отвърна Арон.
— Не може да имаш всичко — рече Леви.
— Заплащането? — настоя Кинг. Дъвчеше клечка за зъби.
— Още нищо. Когато приключим — отговори Арон.
— Ние не работим така — възрази Кинг.
— Е, аз работя.
Патова ситуация.
— Ами бедната ни майка? — обади се Виктор.
Арон не отговори.
— Искаме двойно — заяви Кинг.
— Ще получите и повече — отвърна Арон.
Кинг спря да дъвче клечката. Виктор не помръдна.
— Ще премахнем дон Игнасио Рамирес и ще сложим ръка на организацията му. А вие ще получите голямо парче от пая.
Братята се спогледаха, после се вторачиха в Арон.
— Кой, дявол го взел, е дон Игнасио? — попита Кинг.
— Дон Игнасио Рамирес е наркобарон от западна Колумбия. Доставя основно за Европа — обясни Леви.
— Богат ли е? — поинтересува се Виктор.
Арон раздразнено присви очи.
— Логично е, не мислиш ли?
— Колко богат? — не отстъпваше Кинг.
— Ще останете доволни — промълви Арон тихо.
Братята започнаха да разговарят помежду си. Мисълта внезапно да се превърнат в наркобарони в Колумбия беше вълнуваща.
— Окей — кимна Кинг накрая. — Какъв е планът?
— Отиваме в Колумбия, снабдяваме се с оръжия, проучваме терена, чакаме шефът ми да се обади. И после нападаме.
— А ако не успеем?
— Ще умрем — сви рамене Арон.