— Гледай си работата, Майлс.
Майлс се взря в Алберт.
— Означава, че не бива да й се сърдиш, не точно сега — въздъхна Майлс.
— Не се сърдя — възрази той.
— А какво?
Алберт се замисли. Загледа се в книгата, без да чете.
— Не знам. Искам да ти вярвам, че вървим в правилна посока. Но за мен не е така.
Той вдигна очи към Майлс, който сгъна вестника, наведе се към него и прошепна:
— В един друг свят, Алберт, щяхме да постъпим правилно. Защото този свят щеше да го позволява. Но не тук, не сега. Първо най-важното, всичко друго е на заден план.
— „Най-важното“, това е въпрос на гледна точка — възрази Алберт.
Майлс поклати глава.
— Не и за майка ти.
— Напротив. — Алберт пак сведе поглед към книгата.
Алберт Бринкман беше костелив орех. Майлс се върна към вестника, прелисти няколко страници, пак вдигна очи, понечи да каже нещо в смисъл, че в положението, в което бяха изпаднали, няма верни решения. Че каквото и да направят, няма как да излезе добро за всички… Нещо в този стил. Но Алберт вече знаеше всичко това, не се нуждаеше от подобни баналности.
— Ще спасим Лотар — проговори Алберт, без да вдига очи от книгата. — Нямаме друг избор… Няма нужда да казваш нищо, Майлс. — Алберт го погледна. — Не мисли, че не те слушам. Винаги те слушам. Но тук няма какво да се обсъжда.
Едно момиче, няколко години по-голямо от Алберт, му се усмихна широко. Алберт го изгледа изнурено, въздъхна и пак насочи вниманието си към книгата.
21
Лотар беше заключен в стая без прозорци; не беше излизал оттам, откакто Йенс и Горман заминаха за Европа. Дните и нощите се смесваха. Той почти не виждаше пазачите си. В определени часове му носеха храна. Не говореха с него, бързо излизаха и заключваха вратата. Той сънуваше само кошмари. Когато беше буден, стените го притискаха и той изкрещяваше от ужас. Чувството, че полудява, го разяждаше.
Облекчението, когато чу гласа на Йенс зад вратата, беше неописуемо. Йенс влезе в стаята, следван от един от пазачите. Лотар се хвърли в ръцете му. Прегърнаха се, Лотар се тресеше от плач.
— Дойдох си — прошепна Йенс.
Стъпки зад тях, Горман издърпа Йенс от обятията на Лотар, избута го от стаята и затръшна вратата.
Горман се ухили криво. Разтвори ръце като за прегръдка. Толкова беше надрусан, че целият гореше.
— Ела при татко — прошепна Горман.
Лотар не помръдна.
Ударът дойде от нищото, улучи Лотар в брадичката. Той се строполи на пода. Горман продължи да се усмихва по същия начин, докато сипеше жестоки ритници върху Лотар.
22
Еди беше проследил Томи до купон със стари полицейски началници, на който пиеха бира и стреляха. От време на време се събираха. Изстрелваха няколко пълнителя по хартиени силуети в мазето на полицейското управление, след това се наквасваха и се мятаха на колите към къщи.
Еди прецени, че разполага с минимум два часа.
Анцуг, найлонови калцуни върху обувките, гумени ръкавици, маска на устата и нахлупена плетена шапка. Така изглеждаше Еди Буман в осем часа вечерта, когато проникна с взлом в къщата на Томи Янсон през старата врата на задната тераса с олющена бяла боя и лесна за разбиване ключалка.
Дневната блестеше от чистота. Дори прекалено. Еди се движеше внимателно. Томи нямаше аларма. Полицаите рядко си инсталираха. Военни, охранители и други хора от сферата на сигурността бяха луди по алармите и разните системи за сигурност. Но ченгетата едва ли не държаха вратите широко отворени, тайничко се надяваха някой наистина да се вмъкне у тях, та да могат да го гръмнат при самозащита.
Еди се заизкачва по лакираното чамово стълбище. И на горния етаж нямаше нищо интересно. Просто всичко беше ненормално чисто. Дори леглото на Томи беше старателно постлано. Твърда кръгла възглавничка за украса върху изпънатата покривка. Еди не разбираше. Това ли беше Томи Янсон? Може би имаше нова жена? Но не виждаше следи от нищо такова…
Той се върна долу.
Кухнята. Много готварски книги, някои за напреднали, почти професионално кухненско оборудване…
Той намери вратата към избата. Тясно стълбище, стръмно и тъмно. Котелно помещение, после нещо като килер. И тук същата работа — хубава храна, скъпа храна, луксозна храна. И една врата; заключена врата.
Еди затърси ключ върху рамката, на пода, зад и под бурканите в килера… Нищо.
Огледа ключалката. Модерна. Трудна за разбиване. Еди погледна часовника. Още имаше време.