Свали си якето, пусна го на пода, коленичи върху него и се взря в ключалката, хванал двата шперца в ръце и фенерчето с уста.
Съсредоточеност. Пипкава и напрегната работа. Потта се стичаше по челото право в очите, той мигаше… Ключалката не се даваше. Еди започна отначало. Пак и пак.
Звук отгоре. Стъпки откъм приземния етаж.
Томи не можеше да се е прибрал… Не още.
Еди си го повтаряше бързо, докато продължаваше да върти шперца.
Нямаше връщане назад… Застави се да работи бавно и внимателно, като през цялото време се ослушваше за звуци откъм стълбището. Щракването, което беше очаквал, се чу след двайсет минути. Еди превъртя патрона, вратата се открехна, той се вмъкна вътре. Стаята беше малка и тясна; кабинет. Компютри, шкафове за документи, рафтове с папки. Шредер, копирна машина… И тук също маниакален ред и чистота. Той се заслуша за шумове откъм горния етаж, преди да се заеме за работа. Намери юесби входа на компютъра, вкара една флашка. Компютърът се събуди. Малката лед-лампа на флашката замига, докато файловете с троянски коне се прехвърляха в компютъра на Томи Янсон. Сега вече Еди можеше да управлява компютъра дистанционно и да чете документите на Томи от къщи. Освен това във файловете имаше код, който активираше вградения микрофон на компютъра.
Горе заработи прахосмукачка. Бръмчеше и се плъзгаше по пода. Еди се поотпусна.
Предпазливо отвори шкафа… документите бяха плътно наредени в чекмеджетата. Разстоянието между натъпканите папки беше тясно. Еди разлистваше, проверяваше. Една папка пълна с информация за полицаи. Всичките мъже. Еди познаваше повечето, до един имаха склонност към насилие. Всички бяха станали полицаи точно по тази причина, също като Еди… Той намери и себе си в папката. Трудови договори, служебни досиета, всичките ксерокопия. Записките на Томи. Разследването на убийството на Рикард Егнел. Въпросителни знаци… Разпит на Аника… Еди се вторачи невярващо. Аника, бившата му, която го напусна. Говорила е с Томи след раздялата им. Томи й е казал, че Еди е подходящ кандидат за по-добра работа, секретна работа. Томи бил длъжен да интервюира близките му, за да му направи профил. Аника се отзовала, разказала на Томи всичко за Еди, че едно време бил хулиган, побойник… В документа фигурираха дати на различни събития от живота им. Денят, в който тя го напусна… същият ден, в който Рикард Егнел умря в парка. Томи беше нарисувал с червен химикал голяма удивителна, оградена с кръгче. Имаше и разпити на двама приятели на Рикард Егнел. Фотороботът доста приличаше на Еди.
Еди прегледа папките на другите ченгета. И там същите материали. Интервюта с близките им за различни случки. Томи беше свързал всички с неразкрити престъпления. Това, значи, е бил методът на Томи да набира хора. С Еди му се беше получило… Изглежда, че Томи беше рискувал, беше направил догадка. И Еди се беше хванал на въдицата…
Флашката в компютъра на Томи престана да мига, Еди я извади и я прибра в джоба си. Тъкмо щеше да си върви, когато една папка на рафта привлече вниманието му. На гърба й пишеше СБ. Софи Бринкман… Еди я разтвори. И тук изобилстваше от информация. Тя била вдовица на някой си Давид Бринкман, имали син, Алберт, в момента тийнейджър. Прикован на инвалиден стол след злополука с автомобил миналата година, бил блъснат.
Еди продължи да чете.
Софи била медицинска сестра и се запознала с Хектор Гусман в болницата, където той лежал след нараняване… Полицията я притиснала да донася за Гусман… избягала след престрелката в „Трастен“… Много странична информация за роднини и приятели. Места, където би могла да се крие… Снимки, официални документи и доста странична информация за Хектор Гусман, произхода му, семейството…
Той внезапно осъзна, че фоновият шум от горния етаж е заглъхнал. Прахосмукачката беше млъкнала.
Еди снима всички документи, които успя. Като неспирно се ослушваше.
Върна папката на рафта. Излезе от кабинета, взе си якето от пода, затвори внимателно вратата, ключалката щракна от само себе си.
Той се скри в един ъгъл на открития малък килер. Спотаи се в мрака, изпънал гръб, неподвижен в странното си облекло, и започна да обмисля алтернативите. На нивото на земята имаше прозорци, които се отваряха. Би могъл да се покатери през някой от тях. Но Томи не оставяше нищо на случайността, Еди го беше разбрал още в мига, в който стъпи в къщата. Томи Янсон беше различен, беше странен. Човек не можеше да го разбере. Перфекционист… Така че един отворен прозорец на избата би го накарал да прерови цялата къща… и да разбере… и да убие Еди незабавно…
Вратата към горния етаж се отвори. Стъпките надолу по стълбището бяха бързи.