Някаква граблива птица нададе крясък високо в небето.
— Ти си голям човек, Хектор — продължи брат Роберто. — И баща ти беше такъв. А големите хора понякога заемат твърде голямо място в този живот.
Роберто потупа Хектор по крака, изправи се и си отиде.
Това ли беше всичко? Без довиждане, без дори… Но разбира се, Роберто не го беше грижа дали Хектор е тук, или не, друго го вълнуваше, нещо по-велико от това, и то обхващаше и Хектор, и всички други хора, той никога не правеше разлика.
Внезапна мъка; не искаше да си отива оттук. Поглед в земята, вътрешен спор. Дали би могъл да се върне, след като… след като свършеше онова, което се налагаше да свърши?
Хектор стана от пейката, тръгна по чакъления път към портите на манастира.
Действителността се върна при него. Кого заблуждаваше, по дяволите?! Само себе си. Щеше да се лее кръв, той никога нямаше да се върне тук, никога повече нямаше да види този човек. Не в този живот, нито в следващия. В едно нещо Хектор Гусман се беше убедил по време на престоя си в манастира — че нямаше да получи втори шанс. Когато този живот свършеше, той щеше да гори в ада за вечни времена.
Той напусна манастира и повече не погледна назад.
24
Чуха се няколко сигнала. Софи седеше на пода в кухнята, облегната на стената и с телефона на ухото. Използваше IP телефон, който минаваше през сървърите на посолството и беше непроследим.
Той отговори с напрегнат глас:
— Томи.
— Можете ли да говорите? — попита Софи.
— Слушам — изсъска Томи Янсон.
— Маями — съобщи тя.
— Кога? — той си прочисти гласа.
— Съобщете на тамошните си колеги незабавно, нека си отварят очите на четири. Кажете им, че вие ще им дадете знак кога да действат.
— Сигурно ли е?
— Сигурно е.
— Само Хектор?
— Има ли значение?
Томи продължи:
— Място?
Софи му даде адреса в Маями, който беше получила от Йенс. Чу как той записва информацията на ръка.
— И после? — попита Томи.
Беше й странно да говори с него по телефона.
— После ли? — повтори тя. — Ще го екстрадират, ще го върнат в Швеция, нали така се прави?
— Да, обикновено е така — потвърди той.
— А след това как ще процедирате вие, Томи?
— Ще бъде задържан по подозрения в убийство. Ние двамата с прокурора ще подготвим обвинението, ще сглобим всичко, което успеем…
Той замълча.
— Но?
— Рано или късно ще стигнем до задънена улица. Нямаме достатъчно доказателства.
— И тогава идва моят ред.
— Да, тогава идва вашият ред.
— Искам свидетелска защита.
— Ще го уредя — съгласи се Томи.
— Трябва да остана анонимна през цялото време — настоя тя.
— Трудно ще е, прокурорът ще има последната дума.
— Не бива да се разчува, че Хектор е в Стокхолм. Трябва да се държи в тайна до процеса…
— Какво?!
— Никакви шумотевици. Никаква информация, че Хектор Гусман е задържан, никаква информация за предстоящия процес.
— Това не мога да го уредя.
— Напротив, можете. Използвайте фалшиво име, каквото искате, просто дръжте медиите и всички любопитни на разстояние, докато аз приключа участието си като свидетел.
— Искате прекалено много — въздъхна той.
— Не мисля така — отвърна тя.
— Само че моята роля свършва дотук.
— Докарайте го в Швеция, запазете анонимността му, осъдете го, вкарайте го в затвора за дълго време. И тогава ролята ви ще свърши — поправи го тя.
Томи отвори уста, но тя го изпревари:
— А сега се свържете с полицията в Маями. Ще ви се обадя, когато моментът настъпи.
Софи затвори.
— Искаш ли да поговорим… Софи?
Майлс стоеше на прага.
— Няма какво да говорим — промърмори тя и се изправи. — Намери цялата налична информация за къщата в Маями, където държат Йенс и Лотар. Нека Алберт ти помогне. Тази вечер ще планираме. Утре двамата с Михаил отлитаме.
Тя излезе от стаята.
Томи седеше на дивана на проститутката. Касандра беше до него и правеше онова, за което й се плащаше.
Той мислеше за разговора със Софи, преценяваше ситуацията, опитваше се да разбере каква игра играе тя. Засега сякаш всичко вървеше според нейните планове. Щяха да арестуват Хектор в Маями…
Томи извади телефона си, който беше свързан с камерите в Прага. Беше му станало навик, проверяваше записите на всеки час-два. И сега пак. Забърза ги тройно. Минувачите профучаваха по улицата, никой не влизаше и излизаше от посолството…