— Виждали ли сме се? Познаваме ли се? — попита го.
— Не.
Тя не прие думите му за чиста монета, затърси из паметта си, но се принуди да се предаде.
— Как се казвате? — поиска да знае.
— Няма значение — отвърна Еди и още веднъж разгледа стаята.
— Винаги предпазвам източниците си — увери го тя.
— Този път няма да можете — отвърна той.
— Казвате, че сте полицай? — продължи тя. — Мога да проверя кой сте.
Той сви рамене.
— Не съм тук, за да ви лъжа — отговори.
Тя се взря в него… отново.
— През цялото време ли ще стърчите прав? — попита го.
Той дойде на себе си и се тръшна на креслото срещу нея.
— Сестра ви? В момента слуша ли ни? — попита.
Каролине поклати глава:
— Не.
— Сигурна ли сте? — настоя Еди.
— Вие поискахте да се срещнем — скастри го Каролине. — Ако щете ми вярвайте, изборът е ваш.
Еди сви юмруци. Съмнението се върна с пълна сила. Не защото нямаше доверие на тази жена. А просто защото си беше такъв, до мозъка на костите, Еди — нерешителният…
— Имам история… по-скоро фрагменти, но трябва да бъде разказана.
— Защо?
— Защото, както казах, ще умрат хора.
— Кой ще умре?
— Още не знам.
— Може ли да не сте толкова загадъчен?
— Не мога — поклати глава той.
Тя присви очи, все едно търсеше скрити следи, опитваше се да види нещо, което беше там, но отказваше да се покаже.
— Страхувате ли се? — попита тя.
— Да — призна той, без да се замисля.
— Да не сте направили нещо глупаво?
Той кимна, стисна юмруци.
— Да.
Каролине се беше попривела напред.
— За това ли е цялата работа? Оплели сте конците?
Той поклати глава.
— Не. Е, може би непряко, но не е свързано с големия въпрос.
Тя пак ококори очи.
— Охо! Големият въпрос? И кой е той? — попита с леко насмешлив тон.
— Не знам — процеди той.
— Тоест сте загадъчен, уплашен, направили сте някаква глупост, но тя няма нищо общо с големия въпрос, който не ви е известен?
— Общо взето — кимна той.
— И някой ще умре?
Тя се облегна назад.
— На мен не ми звучи като вестникарска сензация, вие как смятате?
— Вие ще кажете, аз не разбирам от тези неща — прошепна той.
— Но? — подкани го тя.
— Но… така започваме. Така започвате. Дадох ви две имена.
Тя се наведе към масичката, на която беше оставен отворен бележник.
— Софи Бринкман и Томи Янсон? Неизвестна жена и началник в Криминална полиция…
Тя го погледна.
— Какво очаквате да открия?
— Нещо, което ще събуди интереса ви.
— И до какво трябва да доведе това?
— Тя да бъде защитена — отговори той.
— Софи Бринкман?
— Да. Ако разкриете всичко, ако действате предпазливо и откриете онова, което смятам, че ще откриете, работата ви ще се превърне в защита за нея.
— Ако наистина сте полицай, както твърдите… Защитата й не е ли ваша работа?
— Да.
— И?
— Точно това правя.
— Чрез мен?
— Да не би да не съм се обърнал към когото трябва? — попита той.
— Не знам, как смятате?
Еди замълча, Каролине продължи с по-спокоен тон:
— Имам чувство, че си губя времето…
Тук свърши всичко. Еди я изгуби. Пак се проклинаше, вече не знаеше за кой ли път.
— Няма ли да е по-лесно просто да се обадите на Софи Бринкман? — попита тя.
Той не смееше да разкрие твърде много, страхуваше се да не унищожи малкото, което имаше… Но инстинктивно чувстваше, че Каролине Берйер е добра, дори по-добра, отколкото бе очаквал.
— Тя бяга, крие се — каза Еди.
Най-после искрица интерес у Каролине.
— От кого? — поиска да знае.
— От полицията. И не само.
Още една искрица.
— Не разбирам — рече тя.
— Нито пък аз. Но животът й е в опасност, в това съм сигурен. Обаче вие трябва да намерите ключа за всичко това. Аз имам само фрагменти.
— Тогава ми дайте фрагментите, за бога. — Тя едва не се засмя.
Той се почеса по главата, извади сгъната страница от вестник от джоба си, изглади я. Цялата беше нашарена с флумастер.
— Хектор Гусман… — промълви Еди.
Каролине се замисли.
— Името ми е познато…
— Ресторант „Трастен“? — напомни й той.
Тя напрегна паметта си. Поклати глава.
— Разчистване на сметки в подземния свят преди около година в ресторант във „Васастан“ — обясни Еди. — Престрелка, трима-четирима убити, сещате ли се?
Тя кимна леко.
— Да… Вечерните вестници писаха — сети се тя. — Ние също, но бързо го зарязахме. Полицията не разкри нищо, нали?