— Не, така си и остана.
— И?
— Тя е била там.
— Софи?
— Да.
Пак беше привлякъл вниманието й.
— Откъде знаете?
— Чух я да го казва.
— Къде и кога?
— Няма значение… Но тя е била в „Трастен“ заедно с Хектор Гусман, когато избухнала престрелката.
— Какво още чухте?
— Че е била близка с него, с Хектор… може би са имали връзка, а може и още да са заедно.
— Кой е той? Този Хектор Гусман?
— Някакъв гангстер. Наполовина испанец, наполовина швед… Никъде няма почти никаква информация за него.
— Къде е в момента? — попита тя.
— Не знам, полицията така и не го откри. Двамата със Софи избягали в Марбея скоро след това. Оттогава — нищо.
Тя пак се наведе над бележника.
— А комисарят… Томи Янсон? Той какво общо има с всичко това?
— Имало една полицайка, която разследвала Хектор Гусман, Гунила Страндберг, така й е името, мъртва е. Вероятно корумпирана. Доколкото разбирам, притискала е Софи. Оттам е връзката с Томи Янсон. Или нещо повече. Софи Бринкман знае много неща за Томи Янсон, от една страна, за Хектор Гусман, от друга. Тя се намира между двамата. Ще си изпати…
Каролине Берйер се опитваше да навърже чутото.
— Аз пиша за престъпления във финансовия свят — каза тя. — Понякога за политика. Това е съвсем друго, ако това, което казвате, е вярно.
Той мълчеше.
— Защо точно аз? — попита тя.
— Защото сте журналистка.
— Има и други журналисти.
— Чета статиите ви, колонките, почти всичко, което пишете — обясни той. — Вече доста години.
— И ми разказвате всичко това, понеже четете статиите ми? — Тя се усмихна криво, сякаш цялата история по-скоро я дразнеше, отколкото нещо друго.
Еди нареди няколко листа на масичката пред нея. Това бяха несвързаните му записки. Страниците, които беше снимал от папките за Софи в избата на Томи.
— Казвам се Еди Буман — каза той. — Работя като криминален инспектор. Никой не знае, че съм тук, че говоря с вас. Това е сериозно, наистина сериозно. Иначе не бих се свързал с вас… Ако искате да продължим, обадете ми се. Ако не… — Той посочи снимките и записките. — Съветвам ви да ги изгорите.
Еди се изправи и си отиде.
Еди излезе на улицата, насочи се към метрото. Беше прецакал всичко. Сам си беше виновен… Тя беше перфектна. Това само го ядоса повече. Перфектна в държането си, отношението. Безстрашна, пряма, интелигентна, съпричастна, отзивчива.
Еди пресече „Карлавеген“, сви по алеята и пешеходната улица между платната. Наситен мирис на разлистени дървета и лято.
В нея имаше и нещо скрито… Нещо, което той не можеше да определи…
Стъпки зад него, забързани.
— Ей, Еди Буман — подвикна Каролине и го настигна, леко задъхана, маратонки на краката.
Спряха се. Тя го изгледа, по-дълго от обичайното, все едно търсеше нещо. Еди се почувства неловко и отклони поглед.
— Не, гледай ме — настоя тя.
Той се подчини. Очите й бяха сини, веждите тъмни.
— Инфантилен ли си? — попита тя.
— Моля?
— Просто отговори.
— На кое?
— Инфантилен ли си, или се преструваш, идиот ли си, или интригант?
Той се засмя на тирадата й.
— Не ви разбирам — отговори само.
— Ти си полицай.
— И какво от това?
— Познавам доста полицаи. Някои са като малки момченца.
Той искаше да отговори нещо, с което да я затапи. Но тя не му се присмиваше ни най-малко. Говореше сериозно. И той искаше да бъде също толкова откровен. Затова се замисли над въпроса.
— Не знам — промърмори, за да печели време. — Може и така да е — продължи след малко. — Поне част от мен.
Каролине не отместваше очи от лицето му.
— Но преди беше по-зле, в началото — продължи той.
Тя кимна предпазливо.
— Окей — каза му по-меко. — Но аз не мога да се справя. Не мога да се справям с инфантилност и глупост у възрастни хора… Трябва да престанеш, ако искаш с тебе да се разберем.
— А ще стане ли? Ще се разберем ли?
Тя кимна.
— Да. Ще проверя всички материали, които ми даде. Ще потърся информация по моите канали… Ако намеря нещо, по което да работя, продължаваме. Нищо не обещавам. Ако бягаш от отговорност и не се държиш като зрял човек, директно слагам точка.
Този път той се взря в нея.
— Какво се промени от тръгването ми досега?
— Гласове в главата ми, които крещяха да изтичам след теб.
— Окей — кимна той. — А какво значи това? Не ми приличате на човек, който чува гласове.