Тя се усмихна леко, разтри си врата несъзнателно.
— Не знам… Понякога нещо се процежда, безпокойство… истина, може би. Стори ми се, че долових нещо такова у теб.
— Толкова ли сте проницателна?
— Да — потвърди тя. — А може би ти също си, Еди Буман.
Настъпи космично мълчание — онова, над което никой няма власт. Продължи няколко секунди по-дълго от необходимото, както винаги. Еди ровеше в пръстта с върха на обувката си.
— Окей — проговори той в несръчен опит да вземе контрол над ситуацията.
— Окей — усмихна се тя. — Ще ти се обадя.
Тя му подаде ръка с леко преувеличено движение. За част от секундата той помисли, че се приготвя да го прегърне приятелски. Тя нямаше такива намерения, но горкият Еди не я разбра.
Получи се неловко и недодялано. Дистанцирана половинчата прегръдка, при която неговата скула се удари в нейното чело.
— Това няма да го повтаряме — подметна тя с едва сдържан смях, обърна се и си отиде.
Лицето на Еди пламна от срам; ръцете — дълбоко в джобовете на джинсите. Вероятно ги е пъхнал несъзнателно там след прегръдката. Те все попадаха в съмнителни положения, все едно се криеха. Все пак, когато продължи пътя си, Еди изпитваше облекчение. Тя го караше да се чувства в безопасност. Не за собствената си сигурност. А защото можеше да бъде искрен с нея. Дори не страдаше, задето се изложи. Тръгна надолу по „Грев Турегатан“. Ръцете все така в джобовете.
Каролине Берйер нямаше време за детинщини. Нямаше време за игрички или заплетени социални стратегии. Тя беше пряма, смела, отговорна и с чувство за хумор. Знаеше си цената, това беше очевидно. Беше светло, беше свежо. Беше симпатично.
25
Три часа със самолет от Лима до Богота, оттам вътрешен полет до Перейра в западна Колумбия.
Братята си поделяха бутилка „Джим Бийм“ на задната седалка в автомобила под наем. Леви, облегнал глава назад, свиреше фалшиво с уста.
Арон шофираше с една ръка. Мислеше какво предстои. Имаше лошо предчувствие. Дори да откриеха Лотар, дори по някакво чудо да успееха да свалят Игнасио и да завземат организацията му. Какво щеше да стане след това? Каква беше следващата стъпка? И какво очакваше Хектор? Преди половин година, преди Хектор да изпадне в кома, отговорът беше очевиден. Пълна газ, борба със зъби и нокти, щяха да покажат на всичко живо, че сега те са най-силните, най-големите и най-яките…
— Арон? — глухият глас на Леви до него. Беше престанал да свирука.
— Да?
— За какво мислиш?
Арон погледна Леви, после пак се обърна към пътя. Сложи и двете ръце на волана.
— Че нямам нетърпение това да приключи — отвърна той.
Електрически и телефонни жици като паяжина над тях, докато се плъзгаха през Картаго и вечерното слънце покриваше всичко със смарагдовозелена мъглица.
Хората ги зяпаха. Бяха грингоси. Кинг и Виктор, облегнали лакти на отворените прозорци, отвръщаха на вторачените погледи, оглеждаха се за заплахи.
Арон шофираше нагоре по един хълм, след това по по-ниско възвишение, вдигаше облаци прах. Спря срещу един гараж и загаси двигателя. Улицата беше оживена. Безпризорни кучета. Деца, които играеха футбол. Насядали на групички мъже, които не вършеха нищо. Разхождащи се жени, които си приказваха.
Арон се озърна.
— Какво мислиш? — попита Леви, който също се оглеждаше.
— Не виждам нищо особено.
Арон набра номер на телефона си.
— Пристигнахме — съобщи и затвори.
Трясъкът от вдигане на ролетка отекна из цялата околност. Слаб мъж в твърде големи камуфлажни дрехи, останали от някоя казарма, се усмихваше, оголвайки бели като сняг изкуствени зъби.
— Ян — представи се той и се ръкува с всички. Ръкостискането беше твърдо и силно, също и погледът. Очевидно това беше правилото му в живота. Единственото, както щеше да стане ясно съвсем скоро.
Ян, крайнодесен южноафриканец, около шейсетгодишен, започнал кариерата си, като гонел членовете на АНК с ловна пушка. А през последните двайсет години — партизаните от ФАРК в джунглите на Колумбия. Кинг и Виктор плеснаха длани в неговата като стари колеги в убиването на комуняги.
Ян ги покани в голяма стая. Сандъци с боеприпаси по пода.
— Тези са с американски пищови, сравнително нови. Вземете които искате — посочи той. — И ги поставете ей там.
Той показа един празен сандък, издърпа бутилката „Джим Бийм“ от ръката на Виктор и пи дълго, все едно така демонстрираше сила. Кинг го ритна между краката. Ян падна на земята и се запревива.
Арон и Леви огледаха оръжията.