— Уреди за нощно виждане, заглушители като за начало. И обратното. Интензивна и унищожителна стрелба в момента, в който ни усетят. Така мисля. Ти?
— И аз — съгласи се Леви. — Също и автомати, за да влезем и да прочистим къщата.
Арон и Леви започнаха да отделят оръжията, които искаха.
Братята и Ян се бяха сприятелили, пиеха уиски и взимаха амфетамини, мереха си бицепсите, играеха канадска борба на разнебитена дървена маса. Не им стигна. Сбориха се на пода, Ян беше жилав, не се предаваше, притисна Кинг на земята и му направи ключ.
— Надървил се е — изкрещя Кинг, побесня, зарита и се освободи.
— Мамка му — изпъшка Ян и бързо скочи на крака.
Братята му се нахвърлиха едновременно. Викаха му, че е педал.
Леви се намеси. Арон даде на Ян хартия да избърше кръвта от лицето си и започна да се пазари грубо за оръжията. Ян не спореше, парите не бяха важни. В отплата искаше да го вземат да трепе хора.
— Не днес — поклати глава Арон.
Натовариха сандъка в багажника. Ян унило спусна ролетката.
Пътуването на север към резиденцията на дон Игнасио беше дълго. Братята допиха уискито и накрая захъркаха на задната седалка.
Телефонът на Арон иззвъня.
— Да?
— Момчето не е там — съобщи Лешек.
— Къде е?
— В Маями.
— Да отидем ли? — попита Арон.
— Не, вие продължавайте по план, но не предприемайте нищо, докато не ви дадем знак.
Разговорът приключи. Арон предаде на Леви кратката информация от Лешек.
— Сега разбирам — каза финландецът и изгледа Арон.
— Какво? — не го разбра Арон.
Кинг спеше неспокойно на задната седалка и хъркаше.
— Лешек прави плановете, Лешек получава лъвския пай, а ти даже не участваш.
Арон хвърли бърз поглед на Леви. Сви рамене.
— Звучи тъпо — продължи Леви.
— Хектор прецени, че така е най-добре — отвърна Арон.
— И защо?
— Бях изтощен, трябваше да се съсредоточа върху по-малко неща — обясни той.
— Така ли е?
Кинг промърмори неспокойно насън.
— Отчасти — призна Арон.
Пътят беше стръмен, озоваха се зад една цистерна, която забави скорост, забуксува. Арон се опита да я изпревари.
— На мен ми се струва, че Хектор слуша Лешек. Не теб — продължи Леви.
— Хектор е променен — въздъхна Арон. — Комата го промени.
Арон тъкмо щеше да изпревари цистерната, но се наложи да се върне в своето платно. Насреща дойде кола и шофьорът наду клаксона яростно.
— В смисъл?
Пътят се освободи, Арон задмина цистерната.
— Загуби нещо… намери нещо друго — отвърна Арон.
— Не можеш ли малко по-конкретно? — подразни се финландецът.
— Не е толкова целенасочен. Стана по-умислен.
Кинг пак промърмори нещо насън, този път звучеше уплашен.
— Тоест?
— Други приоритети — отговори Арон.
— Тоест? — Леви започваше да се ядосва.
— Гневът изчезна — отвърна Арон. — Вроденият гняв на Хектор.
— И какво представляваше той?
— Надсмиваше се на целия свят — каза Арон. — Това беше двигателят му. Стана трудно да работя за него, да разбирам какво иска, накъде сме се запътили и защо.
— Вече му нямаш доверие? — поиска да знае Леви.
— Не на него, на преценката му.
— Тоест му нямаш доверие… И той сигурно го е усетил.
— Може — сви рамене Арон.
— Значи, Хектор те смъква в йерархията и качва Лешек на твое място?
Арон мълчеше.
— И ти си започнал сам да взимаш решения, затова си отишъл и си убил любовницата му с нож.
Арон погледна вляво, растителността в долината беше гъста и тъмнозелена.
— Не мога да стоя безучастно отстрани и да гледам как всичко се срутва — каза той.
Кинг изпищя на задната седалка. Събуди се с ужасèн поглед, огледа се на всички страни.
Никой не продума. Всички си имаха своите кошмари.
26
Във вечерния мрак самолетът кацна в Маями.
Почти не разполагаха с време. Даже изобщо.
Софи и Михаил се качиха на автомобила под наем и намериха адреса в центъра на Маями, който им беше дал Йенс. Висока сребриста жилищна сграда с балкони с изглед към Маями Бийч на изток.
Тя паркира нагоре по улицата, на петдесетина метра от стъклената врата. Портиер на рецепцията, иначе спокойно.
Вдигнаха очи към сградата.
— Дванайсетият етаж, последната врата вляво, като слезем от асансьора. — Тя отвори дамската си чанта, извади пачка долари, сгъна ги в ръка.
— Гледай внимателно. Ако пазачът не приеме подаръка, ще трябва да дойдеш да го убедиш.