Тя слезе от колата, вдигна качулката на тънкото си яке, огледа се и пресече улицата. Жегата във Флорида беше тежка и плътна, наоколо почти не се мяркаха хора. Движението беше слабо, повечето коли само минаваха през квартала.
Стъклената врата се отвори автоматично. Софи влезе в преддверието, лъхна я сух леден повей от климатика. Мъжът зад гишето натисна някакво копче, отвори се още една врата и тя пристъпи навътре.
— Мога ли да ви помогна? — попита той отегчено.
Портиерът носеше черен костюм, четеше списание за състезателни коне, държеше остарял мобилен телефон.
Тя извади банкнотите, петстотин долара.
— Напуснете работното си място за един час, когато ви се обадя. — размаха парите пред лицето му.
Оказа се лесен.
Софи взе номера на телефона му и си тръгна.
Тъкмо щеше да пресече улицата, когато една кола й препречи пътя. Черна и лъскава на светлината на уличните лампи. Мъжът на предната седалка, профилът му…
Хектор…
Сърцето й спря.
Жената, която караше, Соня…
Софи се върна на заден ход в сградата.
Постара се да запази спокойствие.
— Стана по-бързо, отколкото очаквах — обясни тя и се помъчи да се усмихне. — Трябва да ви помоля да тръгнете още сега.
Портиерът не възрази. Събра си вещите, докато Софи следеше колата с поглед. Видя как спря нагоре по улицата, стоповете светнаха. След това направи обратен завой и намери място за паркиране.
Портиерът вече излизаше.
— Каква марка е онази кола? — попита тя и посочи към Соня и Хектор.
— Онази черната, джипът?
— Да.
Той присви очи.
— „Навигейтър“ — каза той. — „Линкълн Навигейтър“. Ще се видим след час.
Тя забърза навътре в сградата, намери скривалище при асансьорите, набра номера на Томи Янсон в Стокхолм.
— Да? — отговори Томи след няколко сигнала.
— „Линкълн Навигейтър“, черен, Хектор Гусман и Соня Ализадех — съобщи тя и даде на Томи информацията за името на улицата и местоположението на автомобила.
Няколко секунди тишина, докато Томи записваше.
— Кажи името по букви — помоли я той.
Софи му го каза.
— Ясно ли е всичко? — попита тя.
— Да — отвърна той, — ще им предам веднага.
Софи затвори.
Шахматната дъска и фигурите бяха дървени. Лотар с белите, Йенс с черните. Двамата играеха на масата в кухнята.
Горман — надрусан на дивана както обикновено; по телевизията даваха лекарска сапунка, той ядеше чипс от шумолящ пакет, дъвчеше бързо.
Лотар съсредоточен, облегнал глава на дланта си. Йенс се взираше в него, докато местеше една пешка, един ход напред, задържа пръста си върху нея за момент, преди да я пусне.
Йенс осъзна положението си. Беше попаднал в капан, изгледа кръвнишки Лотар, който се засмя.
— Мога само да се защитавам — рече Йенс. — Държиш ли да продължим с това унижение?
— Да — заяви Лотар доволно.
— Окей — примири се Йенс и върна един топ към собствения си цар.
Лотар пак се изсмя.
— На твое място не бих го правил…
Той хвана офицера си, премести го диагонално и взе коня на Йенс в същия миг, в който един страничен прозорец се пръсна на парчета. Йенс чу как куршумът изсвистява покрай тях. Заби се в рамото на Горман и го отхвърли назад на дивана, той нададе силен писък от болка.
— На пода! — извика Йенс на Лотар.
Горман, с кокаин по лицето, лежеше на килима; пистолетът със заглушителя в ръката; пълзеше към една колона.
С няколко бързи крачки Йенс стигна до него.
Всичко се разви за части от секундата. Горман чу стъпките, завъртя се към него, пистолетът също. Чу се изстрел, пареща болка в лявата ръка на Йенс. Той се стовари върху Горман с цялата си тежест, Горман се опита да насочи оръжието към главата му, но Йенс успя да хване пистолета с лявата си ръка. Куршумът на Горман беше постигнал целта си, в ръката му нямаше сила. Би трябвало и при Горман да е така, той също беше прострелян. Само че той беше надрусан до дупка с кокаин… А и държеше пистолета със здравата ръка. Йенс осъзна, че е безнадеждно, че Горман ще го застреля право в лицето.
Йенс се хвърли настрани, ритна Горман в гърлото и още един път — в раненото рамо.
Това му даде двете секунди, които му бяха нужни, за да застане зад Горман. Йенс изпълзя над и покрай него, заключи врата му с предмишница, стисна с всички сили, адамовата ябълка се притисна в гръкляна. Горман съскаше тихо, бореше се, риташе с крака, вдигна оръжието назад, към Йенс. Йенс използва пострадалата си ръка да избие пистолета. Котка и мишка… Горман беше мишката. Мишка на кокаин… Когато мишокът разбра, че не може да убие Йенс, насочи оръжието към Лотар, който се криеше в кухнята.