— Пуснаха я веднага след разпита — отговори Лешек.
— Къде е?
— Покрила се е. Чака да й се обадим.
Арон се загледа през прозореца. Беше уморен, разтърка лицето си с длан.
— Отново в Швеция — промърмори той.
— Отново в Швеция — кимна Лешек.
Навлязоха в центъра и бавно поеха към Кунгсхолмен. Лешек паркира на „Шелегатан“ пред сградата на стокхолмската община. Грамадно ръждивочервено чудовище от 1915 година, което се ширеше по посока на улицата.
— Там е съдът, оттам ще вземем Хектор — посочи Лешек в обратна посока. Всички се обърнаха натам.
— А ей там сме отседнали.
Хотел „Амарантен“ се намираше на един хвърлей камък от общината. От фасадата висяха знамена.
— Какво знаем? — попита Арон.
— Не много. Водят го под фалшиво име. Не знам защо… Но според мен това е в наша полза.
— Кога е делото?
— Скоро, след няколко дни.
— Откъде знаеш?
— Говорих с адвоката му.
— Защо този хотел? — обади се Леви.
— Защото е наблизо. Защото има подземен паркинг. Можем да слезем незабелязано с асансьора право до колата. Там ни чака малък ван. Имаме две стаи, които гледат към улицата, право към съда — обясни Лешек. — Виждаме всичко, можем да действаме бързо.
— Какво е разстоянието между хотела и входа на съда? — попита Арон и се опита да прецени сам.
— По-малко от сто метра.
— И не можем да го изведем преди това?
— Не, от ареста до общината има тунел. Ще го прекарат оттам. Невъзможно е да се вмъкнем. Твърде добре го пазят.
— Разумно ли е? — усъмни се Арон.
— Зависи какво разбираш под разумно — сви рамене Лешек.
— Това е полицейски град. Полицейското управление е зад ъгъла, арестът, прокуратурата. Точно в този квартал има един милион ченгета.
— Той е тук. Нямаме избор — отвърна Лешек.
Сградата. Голяма, стара, заплашителна.
— Какво ни очаква вътре? Веднага след като влезем? — обади се Кинг от задната седалка.
— Проверка с металдетектор. Пазачи от частна фирма. Може би и някой и друг полицай… ако нямаме късмет.
— А ако имаме късмет? — попита финландецът.
— Един пазач, малко случайни хора, просто влизаме.
Лешек запали двигателя, подкара колата и я прибра в гаража на „Амарантен“. Взеха асансьора до последния етаж.
Двете стаи бяха свързани, разделяше ги една врата.
Арон застана до прозореца, погледна към сградата на съда.
— Искаш аз да съм тук, доколкото разбирам?
— Да — кимна Лешек и подаде на Арон телескопичен мерник.
Арон го насочи към входа на съда.
— С какво ще разполагам?
— Карабина със заглушител и дозвукови муниции.
Арон разгледа през мерника района около входа, тротоара.
— Отвън ще има един или два полицейски автомобила. Може би и някой на пост на входа — продължи Лешек.
Подаде на Арон няколко листа.
— Изработих план — каза му.
Арон разгледа страниците.
— Автобус? — учуди се.
— След колите за бягството — обясни Лешек.
— Изглежда рисковано.
— Рисковано е.
Слънцето най-сетне беше залязло и наближаваше полунощ, когато Арон Гайслер и Леви Ханула напуснаха хотелската стая и излязоха да се разходят из квартала, за да обсъдят стратегията и да проверят пътищата за бягство според плана на Лешек. Озоваха се пред грамадната стара сграда на общината, където щеше да се гледа делото срещу Хектор.
Арон вдигна очи към кулата в центъра на зданието.
— Ако всичко отиде по дяволите — проговори той, — аз нямам намерение да потъна заедно с останалите… Ще продължа напред, ще спася каквото може да се спаси. Ще поема властта и ще ръководя всичко, както аз сметна за добре.
— Ако всичко отиде по дяволите, с теб ще действаме заедно — кимна Леви.
— Когато отиде по дяволите — поправи го Арон.
Поеха обратно към хотела. Музиката от близкия бар ехтеше в лятната вечер.
— Какво мислиш за братята? — продължи Арон.
— Обичат да стрелят, луди са за пари и са слабоумни — заяви финландецът.
— Погрижи се да са близо до нас. Ако ни потрябва помощта им.
36
Томи готвеше на кухненския плот, moules marinières. Хлябът се топлеше във фурната.
Той проверяваше записите от камерите в Прага през телефона си, докато запържваше лук и чесън в тигана. Миришеше на френско и изискано. Картината на дисплея беше все така еднообразна. Минувачи по улицата, рядко някой влизаше или излизаше от посолството.
Томи почукваше мидите по плота, хвърляше развалените.