— Предлагам да седнем в средата, ти и аз от едната страна, Томи. Вие двамата срещу нас… Става ли? — попита тя и се настани, без да дочака отговор.
Софи изучаваше Шерщин Андершон. Тази жена се разпореждаше с всички. Все едно нарежданията й задължаваха всички останали, предупреждаваха ги дори да не си помислят да й казват какво да прави. Иначе щеше да им се стъжни…
Прокурорката Шерщин сложи ръце на масата; фалшива усмивка, мек глас:
— Първо искам да отбележа, че на една жена е нужна голяма смелост, за да постъпи така. Нали знаете, че сте смела, Софи?
На всичкото отгоре дрънкаше и нелепици…
Софи се направи на смутена.
— Благодаря — прошепна.
— Прочетох доклада от предварителното разследване, Софи. Да станете свидетел на такова нещо… Неприятно.
Софи сведе очи.
— Какво се случи след „Трастен“? Къде отидохте? — продължи Шерщин.
Софи си пое дъх с леко притреперване. Облегна на масата накичените си с пръстени и гривни ръце.
— Страхувах се, не смеех да се покажа, избягах със сина си и няколко месеца се крихме в Кипър. — Гласът на Софи беше тънък, писклив, с фалшива аристократична нотка. — Живяхме там, криехме се. Не знаех в какво съм се забъркала…
Тя преглътна, за да покаже колко е притеснена. Шерщин я разбра и кимна окуражително, за да й вдъхне смелост.
— С кого разговаряхте? Все с някого трябва да сте говорили?
Софи поклати глава, очите й бяха ококорени.
— Не, не смеех.
— Семейство, приятели, роднини?
— Де да можех…
Шерщин чакаше.
— Значи с никого?
— С никого.
Прокурорката кимна.
— Освен с Томи — заяви Софи. — Той беше много отзивчив и състрадателен.
Софи се усмихна на Томи, той се опита да отвърне на усмивката й.
— Да, да, Томи е чудесен — прекъсна я Шерщин.
— Какво се очаква от мен на делото? — попита Софи и изгледа уплашено Шерщин и Томи.
— Не се тревожете — успокои я Шерщин. — Ще ви помогнем още сега. Аз ще ви направлявам през целия процес. Само трябва тихо и спокойно да ни разкажете какво сте видели в „Трастен“. Какво е направил Хектор Гусман. Ще задавам лесни въпроси… Никой няма да може да ви нарани по никакъв начин…
Софи изглеждаше уплашена и нерешителна.
— Но Томи, ти обеща…
Томи не я разбра. Шерщин погледна първо Томи, после Софи.
— Какво е обещал Томи? — поиска да знае.
— Програмата за защита на свидетели… анонимност… обеща да уреди всичко. Да ме защити.
— Едно по едно — отвърна Шерщин. — Разбира се, не бива да се чувствате…
— Уплашена съм до смърт — избухна Софи. — Трябва да ми помогнете, иначе се махам оттук. — Софи се обърна към адвоката си. — Нали, Тумас, нали можем да си вървим?
— Можем да излезем от тази стая в момента, в който пожелаете, Софи — увери я Тумас спокойно.
Шерщин вдигна длани.
— Моля ви, всички се успокойте, никой никъде няма да ходи… Ще уредим защита, Софи. Но не знам какво разбирате под анонимност…
— Не мога да се покажа там, пред него, той не бива никога да научава, че аз съм свидетелят — изхленчи Софи.
Звучеше истерично. Атмосферата в стаята беше напрегната, под повърхността кипеше отчаяна, нервна енергия.
— Тумас, ваша работа е да осведомите клиента си кое е възможно и кое не — изсъска Шерщин.
— Моят клиент има пълно право да каже каквото пожелае.
Патова ситуация. Неловки погледи.
— Искам анонимност — повтори Софи. — Томи каза, че може.
Този път Шерщин се поколеба, въздъхна.
— Не знам какво е казал Томи, но за съжаление, не става така. Колкото и да ни се иска да дадем подобна защита на някои от свидетелите… не можем, чисто юридически. Така е при демокрацията. — Шерщин сякаш обясняваше на дете.
— Ама Томи… ти обеща! Какъв е смисълът от защита на свидетеля, като не съм защитена? — изхълца Софи и затвърди впечатлението, че Шерщин наистина се обръща към дете.
Шерщин се завъртя към Томи. Не можеше да скрие, че е извадена от кожата си.
— Какво точно си казал? — попита ядно.
Томи не отговори. Само я изгледа сърдито.
— Че има начин — обади се Софи. — Че ще получа и свидетелска защита, и анонимност по време на делото. Сигурно има начин?
Софи реши да се направи на пълна глупачка.
— Какъв например? — попита Шерщин.
— Ще свидетелствам по телефона.
— Трябва да присъствате на място.
— Ще седя в отделно помещение. Ще ми промените гласа…
— Нямаме такава практика — прекъсна я Шерщин.