— Почти всичко в един конкретен въпрос.
— Кой?
Тя помисли, преди да отговори:
— Неясно, лошо, необяснимо, негативно, мрачно… По-добре не мога да го обясня.
— Така ли е, или така го усещаш? — поиска да знае той.
— И двете, с ударение на второто.
— Избистри чувството, картината, не контекста — посъветва я той.
— Като врата е — промълви тя. — Не смея да я отворя, но се налага. Има скрити сили. Плаша се, но усещам и подтик. Един човек ме помоли да се впусна в това. Той говори малко, предпазлив е… Но съм привлечена натам против волята си…
Тя се замисли за момент, после продължи с по-тих глас:
— Не мога да не го почувствам, мрака… Силен е. И някой се нуждае от помощ…
Той мълчеше и размишляваше.
— Положението е лошо отдавна. От множество грешки рядко излиза нещо добро, по-скоро обратното. Има нещо безвъзвратно в това, за което питаш.
— Какво?
— Ако усещаш злина, негативност… лошо. В такъв случай целият процес е омърсен. Какъвто и да е той. Направлява го тъмна сила. И някой навярно се нуждае от помощ?
Той беше бизнесмен, макар и вече не активен. Но също и — самият той не го съзнаваше — нещо като теолог атеист, който разбираше твърде много от света, в който живееше. По този начин разговаряха. Открай време. Все едно и двамата толкова ясно разбираха интуицията си, че можеха да облекат в думи и най-смътното чувство. Като дете тя беше интелектуално предизвиквана, за добро или за зло, разговорите им се провеждаха на някакво метаниво. Отрано бе разбрала, че това е начинът да остане близка с баща си. Но сега, в зряла възраст, вече го намираше за нещо добро, нещо, чрез което да се развива.
— Не разбирам — промълви тя.
— Нито пък аз. Но така изглежда. Злото си има извор, сила. То се храни от негативното, усилва се, расте. Тъй че колкото по-лошо е нещо, колкото по-мрачно ти се струва, толкова повече злини лежат на дъното. Трябва да намериш пътя.
— Как?
— Не зная, Каролине, провери.
Пак вятър, по-скоро бриз, затопли кожата й.
— Какво да правя тогава? — попита тя.
— Ако мракът реагира?
— Да?
— Намираш изход и бягаш, колкото ти държат краката.
— А ако не можеш?
— Защо не?
— Защото чергата се е подпалила — обясни тя.
Мълчание в Прованс, после пак гласът на Хорас:
— Ако нещо се е подпалило, детето ми, викаш пожарната.
Тя стоеше насред тротоара. Вятърът, колите, емоциите, думите на баща й — всичко звучеше като един-единствен протяжен тон.
— Благодаря ти, татко — промърмори и затвори.
Вдигна очи към сградата на Еди.
Макар последното изречение на баща й да представляваше някаква метафора, за нея не беше така. Тя го прие буквално. Зад ъгъла имаше бензиностанция.
Запалителните течности стояха в отделен хладилник сред масла и перилни препарати. На касата продаваха запалки. Каролине плати в брой. Върна се при дома на Еди.
Позвъни на вратата, почука, извика през отвора за писма. Миризмата отвътре…
Всичко беше зло…
Тя напои вратата със запалителната течност. Запали я. Гореше красиво.
Каролине отново слезе долу, набра спешния номер на телефона си. Съобщи за пожар на адреса на Еди. След това застана на отсрещния тротоар и зачака.
Минутите течаха бавно, тя се ослушваше за сирени, не чуваше нищо. Картината как цялата сграда пламва, ставаше все по-ясна в съзнанието й. Как семейства изгарят живи…
Тя изтича горе. Огънят беше угаснал. Още бензин върху вратата, после запалката. Пак загоря.
В този момент чу далечните сирени. Приближаваха бързо. Каролине осъзна, че не може да се покаже точно сега. Качи се на горния етаж. Погледна надолу към улицата точно когато пожарната пристигна. Два камиона. Твърде големи, ревяха истерично, спряха рязко. Навън се изсипа тумба пожарникари. Иззад ъгъла със свистене на гуми се показа линейка. Каролине усети съмнение, съвестта я загриза. Всичко й се струваше ужасно нереално.
Чу как входната врата се отваря. Тежки стъпки се втурнаха нагоре по стълбите. Двама пожарникари веднага загасиха пожара и после разбиха с брадва вратата, за да се уверят, че нищо не тлее. Единият влезе в апартамента на Еди. Няколко пъти извика „ехо“.
Каролине слезе на долния етаж, приближи вратата на Еди.
— Боже господи! — чу ужасения глас на пожарникаря отвътре.
— Извикай парамедиците! — изкрещя той.
Другият пожарникар се втурна надолу.