— И се обади на полицията!
Каролине се хвърли през разбитата врата, прекоси жилището. Мирисът се усили, остър и задушаващ. Хол, който гледаше към вътрешния двор, тъмен, сумрачен, спуснати завеси и щори.
Тя се закова на място, вцепени се.
Върху дюшек насред стаята — Еди, нарязан, намушкан, кръв навсякъде, бледо тяло, бледо лице… сини устни, вързан с верига от тавана, мъртво животно, одрано в краката му…
Картината никога повече нямаше да се изличи от съзнанието й.
Цък, цък, цък — часовникът над вратата се движеше бавно.
Хектор чакаше в опърпания лекарски кабинет на ареста. Кушетка с хартиена покривка, заключени медицински шкафове, малка табуретка, маса. Само взимане на кръв и чао-чао.
Ключове в ключалката. Един надзирател отвори вратата и мъж в бели дрехи — вероятно медицинска сестра — влезе, понесъл табла от неръждаема стомана.
— Здравейте — поздрави го хладно.
— Здравейте — кимна Хектор.
— Ще ви взема кръв и ще премеря температурата.
— Защо?
— Не знам. Отворете си устата.
Сложи термометър в устата на Хектор.
След това служителят започна да подготвя спринцовки и епруветки върху металната табла.
— Гадна работа — проговори един глас.
Хектор се обърна към вратата. Там стоеше мъж. Пуловер с висока яка, тъмна коса, типично полицейски мустаци.
Мъжът пристъпи в стаята.
— Термометъра, искам да кажа — поясни той. — Но по-добре така, отколкото да ти го мушнат отзад.
Той се настани на табуретката и се ухили.
— Аз съм Томи. Харесва ли ти тук? — продължи.
Хектор не отговори. Сестрата извади термометъра от устата му.
— Предполагам, че колкото и на всички останали — отговори си сам Томи.
— А на тях харесва ли им? — попита Хектор.
— Никак.
— Спя добре, колкото и да е странно — промърмори Хектор.
— Тъй ли? — попита Томи. — Браво…
Пауза. Томи продължи:
— За испанец шведският ти е доста добър.
— Майка ми беше шведка.
— И моята — заяви Томи. — Светът е малък.
Хектор го изгледа. Беше се натъквал на доста подобни типове през годините. Саркастични, високомерни, надменни и сприхави… слабо интелигентни хора с голяма власт…
Сестрата заби игла във вената на сгъвката на ръката, взе кръв в прозрачна пластмасова ампула.
— Полицай сте, предполагам?
Томи кимна.
Тъмночервената кръв на Хектор пълнеше епруветка след епруветка.
— И какво правите тук?
— Просто минавам — сви рамене Томи.
— Просто минавате, значи? Ясно.
Сестрата извади иглата от вената на Хектор.
— Готов съм.
Събра си нещата, взе таблата и си отиде.
Томи остана. Не отместваше очи от Хектор. Надзирателят на вратата не знаеше какво да прави.
— После ще те извикам — каза му Томи. — Когато дойде време да върнеш затворника в килията. Окей?
— Не — отсече надзирателят. — Трябва да го върна още сега. Такива са правилата.
Томи се изсмя.
— Разбира се! Браво на момчето!
Томи се изправи, пазачът ги чакаше пред вратата, Томи тръгна натам. Тъкмо щеше да излезе, но ненадейно стисна бравата, дръпна вратата и тя се заключи от само себе си.
Надзирателят затропа.
— Слушай сега, Гусман — прошепна Томи.
Надзирателят дрънчеше с ключовете си зад вратата. Пак потропа.
— Отворете!
Ключът в ключалката.
— Главният свидетел по делото ще седи в отделна стая до залата, ще дава показания през микрофон…
Вратата се отвори.
— Вън, веднага! — извика надзирателят ядосано.
Томи се подчини, излезе от стаята, мина покрай пазача.
— Просто исках да видя боклука в очите, да му кажа, че е свършен…
— Мамка му, Томи, не може така — изсъска надзирателят. — Ще си изпатя заради теб.
Томи го потупа по рамото.
— Няма.
Отдалечи се по коридора.
Пазачът хвана Хектор над лакътя и го поведе в противоположна посока, обратно към килията.
Хектор се обърна, погледна Томи.
Пожарникарят бързо беше срязал веригата и го беше свалил. Еди просто се беше отпуснал на пода. Тогава Каролине реши, че вече е мъртъв. Парамедиците се втурнаха в стаята, като в бързането я изблъскаха, мъж и жена в еднакви жълто-зелени дрехи. Клекнаха до Еди, затърсиха пулс; звукът от разтварящи се лепенки, докато вадеха оборудването от чантите си.
— Няма пулс — промърмори мъжът.
Сложиха Еди на системи. Дефибрилаторът изпиука, когато се зареди.
Каролине стоеше като вкаменена.
— Пазете се — извика мъжът и притисна електродите върху окървавеното тяло на Еди. Натисна копчето. Токът премина през Еди, който подскочи и пак се отпусна.