Но нямаше да остане така.
Беше дошъл с висока скорост по „Шелегатан“ — белият микробус, който се качи на тротоара пред съда, точно зад полицейската кола.
Отвътре изскочиха четирима мъже. Тъмносини гащеризони, оръжия в ръцете, противогази с двоен филтър на лицата. Обезоръжиха и вързаха полицаите. Проснаха ги на земята. Влязоха. Отвътре се чу стрелба, последвана от няколко малки експлозии.
Каролине неусетно се беше свила на земята, набра 112 с разтреперани ръце.
— Престрелка в съда — каза задъхано. — Стокхолмския съд, общината… Кунгсхолмен!
Затвори. Вторачи се в големите двойни врати. Никой не излизаше… В този момент някой се опита. Но бързо-бързо се прибра, след като стълбището пред входа беше обсипано с куршуми. Обезоръжените полицаи на земята крещяха на хората да стоят вътре. Куршумите се забиваха около вратите. След това се насочиха към полицейската кола, разбиха прозорците и спукаха гумите. Чуха се трясъци, разхвърчаха се стъкла.
Каролине се приведе, погледна надясно. Едно дуло пушеше през прозорец на хотел „Амарантен“.
Сълзотворните гранати бяха създали мъглива завеса в заседателната зала.
Съдия, съдебни заседатели, прокурор и адвокат — всички лежаха на пода, кашляха, страдаха от ефектите на газа и се мъчеха да се прикрият.
Хектор получи противогаз и беше изведен от Лешек, Леви, Виктор и Кинг.
Излязоха от залата, насочиха се към изхода през облака от сълзотворен газ. Навсякъде хората кашляха и подсмърчаха от газа, опитваха се да се скрият. Някои пищяха, някои молеха за милост, когато въоръжените мъже минаваха покрай тях.
Леви и братята сграбчиха по един цивилен. Притискаха ги към себе си като щитове. Лешек дръпна вратата, показа се, за да го види Арон. Извика на всички в съда да излизат. Никой не се поколеба. Поток от хора се изля през изхода.
Хектор хвана Лешек за ръката.
— Йенс Вал свидетелства. Тук някъде е, в някоя близка стая. Той знае къде е Лотар. Намери го… разбери къде е Лотар и после го застреляй.
Лешек се поколеба и се върна вътре.
Леви и братята, заедно с тримата заложници, бутнаха Хектор в морето от хора, които в паника тичаха навън. Предпазваха се с живите щитове по целия път до микробуса, после ги пуснаха да си вървят. Леви подкара колата обратно към хотела.
Всички свалиха противогазите в задната част на микробуса. Соня, която беше чакала там, веднага се завтече към Хектор.
— Как си?
— Добре — изпъшка той. Закашля се. — Вдишах от газа, преди да ми дадат маската.
— Ще мине, дишай дълбоко. — Тя намаза лицето му с мехлем. Той облекчи ефектите от сълзотворния газ.
— Сега ме слушай, Хектор — продължи тя. — Ще направим три смени. Чуваш ли?
Той кимна.
— Просто ни следвай и прави само каквото ти казвам. Без възражения, без въпроси. Окей?
Той кимна отново.
Леви на волана, обърна се.
— Смяна на колата след трийсет секунди — съобщи.
Леви беше карал обратно по „Шелегатан“ към хотела и се беше скрил в гаража. Това притесняваше всички. Предпочитаха да са в движение… Но планът на Лешек беше такъв и те се придържаха към него.
Потънаха в мрака на гаража, гумите свистяха по лъскавия бетон, спряха рязко. Задните врати на микробуса се отвориха. Арон ги чакаше.
Кратка среща между Хектор и Арон.
— Благодаря ти, Арон — каза Хектор.
Арон го потупа по рамото, когато Хектор скочи от микробуса. Потупването се получи несръчно, неловко, твърде студено, дистанцирано и резервирано.
— Аз и братята тръгваме с него. — Арон посочи едно „Волво XC90“. — Оставяме аудито на Лешек. Ти и Соня ще пътувате с Леви с другия микробус.
Леви вече ги чакаше при него. Беше със същия размер като онзи, с който дойдоха, само че този път с логото на „Федекс“. Финландецът беше свалил гащеризона. Под него носеше тъмносиня тениска и тъмносини къси панталони. Сега представляваше куриер.
Затвориха вратите, запалиха двигателя. Звукът му отекна в бетонния гараж.
Двете коли — микробусът и волвото, излязоха от гаража под ослепителното лятно слънце. Потеглиха в различни посоки.
Наблизо виеха полицейски сирени.
Софи лежеше на пода, дишаше, заровила лицето си в блузата.
Газът, проникнал в помещението, беше достатъчен да я повали. А навън се движеха Хектор и хората му…
Вратата се отвори. Всичко ставаше много бавно. Един мъж в син гащеризон влезе вътре, пистолет в ръката, противогаз на лицето. Вторачи се в нея. Чуваше се глухо съскане от дишането му.