Тя осъзна положението си… Хектор свободен, Томи необезпокояван. А тя щеше да умре…
Какво си беше въобразявала? Че ще успее?
Ако това беше комедиен филм, тук публиката щеше да се смее. В този момент щяха да пуснат смях на запис и зрителите щяха да се тупат по коленете. Това беше кулминацията… Кулминацията на пълния й провал.
Човекът зад противогаза не спираше да я зяпа.
— Хайде де, стреляй — изстена тя.
Няколко секунди Лешек не можеше да осъзнае какво вижда.
Преди половин година цялата му душа се беше сбогувала с нея.
Мъката му беше голяма, когато Арон съобщи, че е загинала… убита от някого. А ето я сега, Софи, лежеше в краката му, жива… и дишаше… и го подканяше да я застреля.
Лешек пъхна пистолета в джоба си, помогна й да се изправи. Беше жива… Споходи го нещо като радост. Тя едва се държеше на крака.
Лешек отстъпи една крачка, разпери пръстите на дясната си ръка, стисна ги няколко пъти. Прицели се внимателно и после удари Софи право в брадичката. Улучи точно където трябваше. Софи припадна веднага.
Лешек я улови, преди да се е строполила, и внимателно я спусна на пода.
Свали гащеризона, отдолу носеше обикновени дрехи, остави пистолета в гащеризона. Вдигна я на рамо, дълбоко си пое дъх през противогаза, свали го от лицето си и излезе от стаята. Тръгна към изхода.
Соня и Хектор се мъчеха да пазят равновесие в задната част на микробуса, докато Леви караше през града.
— Гледай да стоиш спокойно — помоли го тя и намаза челото му с някаква паста, извади перука от отворената чанта до себе си, закрепи я на главата му. Приличаше на неговата собствена прическа, само че в друг цвят и малко по-дълга.
Тя се дръпна леко назад, огледа творението си съсредоточено, поразроши перуката му. След това Соня продължи работата си, залепи му мустаци, малко по-дълги от обичайното, спускаха се към ъгълчетата на устата. Отиваха му. Тя се усмихна.
— Какво има? — учуди се той.
— Нищо, много си хубав.
— Благодаря ти, Соня — рече той. Но нямаше предвид комплимента. Обхващаше всичко, факта, че сега седяха тук, че всичко беше минало както трябва.
— И аз ти благодаря, Хектор.
След малко тя продължи:
— В САЩ, докато чакахме в съда в Маями, ти каза, че всичко ти се вижда безсмислено. Още ли е така?
Той я погледна, поклати глава:
— Не, сега ще намерим Лотар, ще обезглавим дон Игнасио, после ще се заемем с Ралф Ханке… И след това ще видим.
— Добре. Трябва да се преоблечеш.
Соня му подаде вързоп сгънати дрехи от чантата. Той се преоблече. Сложи си контактни лещи, за да станат очите му кафяви, също и слънчеви очила.
Тя го огледа. Провери дали нещо не издава факта, че е дегизиран.
— Ще се получи — заяви доволно.
— Полиция! — извика Леви.
Те погледнаха през предния прозорец. Полицейски автомобил беше спрял напряко на пътя в другия край на моста „Барнхюсбрун“, на кръстовището между „Тегнергатан“ и „Далагатан“. Колона автомобили.
— Да обърна ли? — попита Леви и натисна спирачките.
— Зад нас как е? — поиска да знае Хектор.
Леви погледна в огледалото.
— Образува се опашка.
— Други пътища?
Леви затърси алтернатива.
— Не можем да стигнем до тях.
— Може да обърнем — предложи Соня. — Но така рискуваме да влезем право в капана. Нищо чудно да са спрели движението и от другата страна.
Хектор се понадигна, погледна през прозореца.
— Ами ако минем по другото платно, дали ще успеем да се промушим?
— Виждам трима полицаи, всичките носят жилетки — каза Леви. — Единият говори с всички шофьори, държи пистолет. Другият претърсва колите. Не виждам оръжие. Третият е по-нататък, той наблюдава, държи картечен пистолет.
— Е?
— Ако опитаме да минем, ще ни надупчат — поклати глава Леви.
Напрежението се покачваше.
— Оставаме тук — реши Соня. — Може пък да ни пуснат. Не можем да стреляме тук, сред хората.
Бавно напредваха.
— Къде е следващата смяна на колата? — попита Хектор.
— Горе на хълма. Зад парка — отговори Соня.
От полицаите ги деляха четири коли.
Хектор се опита да се усмихне на Соня. Но разочарованието беше огромно.
Три коли…
— Окей — въздъхна той. — Няма да умрем, не днес. И вие ще продължите напред. Ще сляза, ще отида при полицаите и ще се предам. Ще стискаме палци вие да минете през блокадата без проблеми. Благодаря ви, приятели.
Хектор се изправи и се насочи към вратата до Леви.
Рев на двигател зад тях.