— Сигурно искате да се изкъпете и да починете. Има каюти за всички — обърна се той към тях.
Хектор прошепна на Лешек:
— Дръж Софи и жената разделени, докато не говоря с тях.
След това се обърна към Ралф:
— Ние двамата трябва да си поприказваме.
Няколко стъпала нагоре, палуба, под от лъскав и лакиран махагон, бял слънцезащитен навес над масата, край която седнаха един срещу друг.
Хектор слушаше морето под тях, сега беше по-близо, отколкото на ферибота, клокочеше и се разбиваше в големия пластмасов корпус. Ралф срещу него. Хектор гледаше мъжа, мъчеше се да надникне в душата му, да го разбере. Не успяваше, не можеше да проникне.
Хектор заговори:
— Преди да минем към същината, искам да знам няколко неща.
Ралф зачака, облегнал две ръце на масата. Изглеждаше уморен, изцеден. Леко кимване.
— Какво искаше да знаеш, Хектор Гусман?
— Трябва да си искрен — каза той и усети дълбока неприязън.
Ралф присви очи. Хектор продължи:
— Макар да подозирам, че не знаеш значението на тази дума. Но те моля да опиташ… Оттам трябва да започнем. Ако се получи, ще говорим за Игнасио, за сина ти Кристиан, за Колумбия и как ще изглежда бъдещето.
Ралф се облегна назад, единият лакът на подлакътника.
— Ще бъда искрен и… честен — промърмори Ралф Ханке безизразно.
— Разкажи ми за Софи Бринкман — поиска Хектор.
Въпросът сякаш изненада Ралф, но той се замисли за малко и отговори:
— Миналата година дойде при мен в Мюнхен. Беше се свързала със секретаря ми. Реших да не поемам рискове. Направих сериозна подготовка и осигурих голяма охрана. Накрая се срещнахме в обезопасена къща в града.
— Какво ти каза тя?
— Че идва при мен, без ти да знаеш. Без никой да знае. Че търси начин да намали напрежението между нас, нещо в този смисъл.
Ралф изгледа Хектор.
— Защо е толкова важно за теб? — попита германецът.
— Няма значение.
— Този разговор трябва да е двустранен. Щом искаш да съм искрен, очаквам същото от теб.
— Тук е намесен още един човек — каза Хектор.
Ралф почака той да продължи.
— Някой от двамата не казва истината. Трябва да знам кой, за да мога да си направя плановете.
Ралф погледна ноктите си, после заговори:
— Когато Софи дойде в Мюнхен миналата зима, не бях сигурен, но сега, като поглеждам назад, осъзнавам, че е казвала истината. Действително се опитваше да спре войната между нас.
Хектор се почеса по носа.
— Какво ти каза за мен, за нас?
Ралф се опита да си припомни.
— Питахме я къде се намираш. Поискахме информация, за теб, за приближените ти…
— И?
— Тя не ни даде нищо.
— Нищо?
— Не, нищичко, беше непреклонна. Отказа да те предаде. И пое огромен риск, като се свърза с мен…
Хектор се замисли. Ралф продължи:
— Така че по всяка вероятност другият човек те е изиграл — заключи той.
Хектор не отговори. Ралф прекъсна размислите му:
— Навсякъде се говори за нея. За фрау Бринкман. Известна е сред твоите противници, сред моите противници. Руснаците, китайците, тъпите англичани… италианците. Да, за когото и да се сетиш, всеки знае коя е шведската медицинска сестра на Хектор Гусман, Софи Бринкман със сина инвалид, вдовицата, която управляваше империята му, когато той изчезна от лицето на земята. Историята е твърде хубава, за да бъде истина. И обикаля цялото земно кълбо.
Хектор се мъчеше да разбере накъде бие Ралф.
— Защо ми казваш това?
— Не тя е проблемът ти, не тя лъже.
— Теб какво те интересува? — усъмни се Хектор.
Ралф се поизправи, облегна и другия си лакът, леко се наведе на тази страна.
— Знам, че искаш да ме убиеш, Хектор Гусман. И може би скоро ще го направиш. Но първо искам да върна сина си у дома. И колкото и да е странно, това зависи и от бъдещото благополучие на Софи Бринкман.
Ралф си прочисти гърлото, все едно думите, които излизаха от устата му, не бяха негови.
— Не знаех, че хора като нея съществуват. Тя е обречена — продължи Ралф. — От деня, в който те е срещнала, е била обречена. Отново ще станеш голям играч, Хектор Гусман, сега го разбирам. Колкото по-голям ставаш ти, в толкова по-привлекателна плячка се превръща тя. Тя е най-слабото ти звено… Всички знаят какво означава тя за теб. Ще я преследват, отвличат, ще я използват, за да те притискат.
Откритото море пред тях, чайките високо в небето, които сякаш ги следваха.
— Какво мислиш да правиш с нея? — попита Ралф.