Жан-Люк усеща, че някой е хванал с ръце яката на гащеризона му. Поглежда надолу и вижда млада жена с ясни зелени очи. Тя дърпа силно главата му към устата си.
— Кой сте вие? Не сте пленник.
Жан-Люк обхваща с ръце кръста ѝ, за да попречи на тълпата да я повлече. Шепне в ухото ѝ:
— Железничар съм. Искате ли да предам писмо на някого?
— Не. — По лицето на жената се стичат сълзи. Жан-Люк се обръща настрани, за да я предпази от блъскащите се един в друг хора. Става още по-шумно, докато пленниците продължават да слизат от вагоните. Жан-Люк се ослушва в очакване на следващия изстрел.
Жената обхваща с едната си ръка врата му и доближава устните си до ухото му. Докато посяга към лицето ѝ, за да избърше сълзите ѝ, той осъзнава, че тя се опитва да му каже нещо.
— Моля ви — изрича жената. Жан-Люк усеща, че тя притиска нещо към гърдите му — нещо топло и меко — и поглежда надолу.
От пластовете на одеялото се подава чипо носле и две тъмни очи се отварят и поглеждат към Жан-Люк. Шумът сякаш утихва, докато бебето се взира в него.
— Моля ви, вземете бебето ми!
Трийсет и четвърта глава
Жан-Люк
Париж, 30 май 1944 година
— Името му е Самюел! — Сълзите продължават да се стичат по лицето на жената. — Вземете го!
Жан-Люк се опитва да отстъпи назад, но тълпата зад него е прекалено гъста.
— Не! — Той клати глава. — Не мога да го взема!
Жената притиска още по-силно вързопа към гърдите му, вдигнала решително брадичка. Един едър мъж се блъска в тях и я отдалечава от него. Жан-Люк усеща, че разстоянието между тях става все по-голямо. Тя пуска бебето. Ако той не го хване, то ще падне на земята и ще бъде стъпкано. Жан-Люк пъха едната си ръка под него, а с другата си ръка посяга към жената, но тълпата вече я е погълнала. Той търси ясните ѝ зелени очи в морето от хора, но не я вижда.
Хората го заобикалят, докато стои, сякаш е закован за перона. Тълпата вече е станала по-рядка и войниците, които се движат покрай нея, минават близо до него. Трябва да скрие бебето. Придържа с лявата си ръка вързопа, а с другата разкопчава копчетата на гащеризона си. Пъха вързопа в пазвата си и закопчава копчетата. Дава си сметка, че бебето не е издало никакъв звук, но усеща топлината, която се излъчва от него и сгрява гърдите му. Обзема го нерешителност и изпада в паника. Усеща как гръбнакът му пламва. Какво, по дяволите, трябва да направи?
Жан-Люк се оглежда. Покрай влака вече почти няма пленници и той си мисли, че съвсем скоро пазачите ще го забележат. Тръгва след пленниците и се смесва с тълпата, опитвайки се да се скрие в нея.
Сградата на гарата! Трябва да стигне до нея. Избутва от пътя си един възрастен мъж. Две жени се притискат плътно една към друга и той не може да мине между тях. Заобикаля ги и продължава да крачи бързо по перона.
Отново се чува изстрел и за миг тълпата спира, а после отново се втурва напред. Навел глава, Жан-Люк продължава да върви. Отваря вратата на сградата и вижда, че е празна. „Какво следва оттук нататък? Мисли!“ Не трябва да губи време. Изкачва стълбището толкова бързо, колкото му позволява раненият му крак. Не знае какво да направи, нито къде да отиде.
Тоалетната е на първия етаж. Влиза в нея и затваря тихо вратата след себе си. Може да се остане тук, докато измисли как трябва да постъпи. Сградата има заден вход, който обикновено е охраняван, но заради създалия се хаос може би сега пред него няма пазач. Поглежда през прозореца, който се намира на задната стена на сградата, но не се вижда нищо заради тъмнината навън.
Тъкмо се кани да излезе от тоалетната, когато чува стъпки по стълбището. Поглежда към кабинките, чудейки се дали да не се скрие в някоя от тях, но вече е прекалено късно. Вратата се отваря и в помещението влиза един войник.
— Verdammt nock mat was machst du da? — Войникът се намръщва. — Какво правиш тук? Тази тоалетна е само за германци. Raus!
Бебето започва да плаче.
— Какво е това? — Войникът се намръщва още повече.
Жан-Люк е бърз. Той сваля дясната си ръка от бебето, втурва се напред и изважда пистолета на германеца от калъфа му, който е отворен. Пистолетът е по-лек, отколкото предполага. Разклаща го, за да може да го хване по-здраво. За първи път в живота си държи пистолет. Нужни са му няколко секунди, за да напипа спусъка. След като доближава пръста си до него, внимава да не го натисне. Все още не. Насочва пистолета към германеца, притискайки с лявата си ръка бебето към гърдите си.