— Мишел Севан?
— Да. — Жан-Люк успява да запази гласа си спокоен.
— Дата на раждане?
— Пети юли 1922 година.
Войникът се обръща към мен.
— Каква е връзката ви с този мъж?
— Аз съм… Ние сме… приятели.
— Приятели? Документите ви, госпожице.
Подавам му документите си.
— Това бебе ли е? — Войникът не поглежда към документите ми, а се взира в бебето в ръцете ми.
— Да.
Той протяга ръка и повдига одеялото с дългите си, тънки пръсти.
— Носите ли свидетелството му за раждане?
— Аз… Ние… Все още не сме му извадили свидетелство за раждане.
— Всяко бебе трябва да бъде регистрирано в срок от три дни след раждането му.
Нервите ми се опъват до скъсване. Не знам какво да му кажа.
В този момент се появява един полицай и прошепва нещо в ухото на войника. Двамата започват да разговарят, шепнейки припряно. Жан-Люк поглежда към мен. Знам какво си мисли. Сега е моментът.
Той ме хваща за ръката и хукваме към перона, без да поглеждаме назад. Качваме се в последния вагон и влизаме в едно купе, което е празно. Жан-Люк затваря вратата на купето.
— Седни и се дръж естествено.
Сядам до прозореца с бебето в скута си. Жан-Люк сяда до мен. Дишам учестено, но имам чувството, че дробовете ми не се изпълват с въздух. Започва да ми се вие свят.
Изведнъж вратата се отваря рязко и един пазач наднича в купето.
— Влезте тук! — изкрещява той и се обръща назад.
Хващам ръката на Жан-Люк. Не мога да дишам. Наблюдавам ужасено пазача, който държи вратата отворена.
В купето влиза мъж, който носи голям куфар, следван от жена и три малки момчета. Жан-Люк издърпва ръката си от моята. Издишвам. Мъжът ни поздравява, повдигайки шапката си, и сяда срещу нас. Жената се настанява до него. Момчетата се сбиват за останалите две свободни места до родителите си. Най-малкото от тях не успява да седне и стои смутено.
— Не се дръж глупаво, Анри — укорява го баща му. — Седни.
Момчето сяда до Жан-Люк, без да каже нищо. Нацупва се и започва да чопли засъхналата коричка върху коляното си.
Никой не говори. Всеки има тайни. След като влакът потегля, двете по-големи момчета започват да се дразнят и да се ръгат с лакти.
— Шшт, пазете тишина. Опитайте се да поспите. — Майка им ги гледа строго, но момчетата продължават да се ръгат с лакти. — Кажи им да престанат, Жорж.
— Тихо, момчета. Трябва да седите мирно. — Баща им обръща разсеяно очи към тях.
— Татко, гладен съм — измърморва едното от момчетата. — Не сме закусили.
— Тихо!
Момчето се обръща към прозореца. Проследявам погледа му, който се рее над извисяващите се на фона на синьото небе сиви сгради. „Моля те, господи! — шепна наум. — Моля те, господи, нека да стигнем благополучно до Байон!“
Изведнъж вратата на купето се отваря и в него влиза един жандармерист, който изглежда уморен.
— Документите — изрича той и поглежда към семейството, а после към нас.
Сърцето ми отново се разтуптява. Жан-Люк бърка във вътрешния джоб на сакото си и изважда документите си. Ръцете му са спокойни и изражението на лицето му е ведро. Аз подавам на жандармериста документите си с треперещи пръсти. Въртя се на седалката, но се усмихвам, правейки усилия да скрия притеснението си.
— Господин Севан и госпожица Дьо ла Вил, които пътуват с бебе. — Жандармеристът вдигна едната си вежда.
— Отиваме в Биариц, за да се оженим — изрича Жан-Люк.
Престорената ми усмивка става още по-широка.
Жандармеристът поглежда към мен, после към Жан-Люк и отново към мен, мръщейки се.
— Не знаете ли, че се води война?
— Заради бебето — отвръщам. — Баща ми щеше да ме убие, ако бях останала у дома. Щеше да убие и бебето. — Усещам, че по бузите ми се стичат сълзи, и осъзнавам, че мъжът и жената са шокирани. Това придава смисъл на скучното им пътуване.
В купето настава тишина.
— Бягате! — Жандармеристът се смее неприлично. — Излезте в коридора, господин Севан. Трябва да поговорим.
— Добре, господине.
Жан-Люк се пресяга, за да вземе чантата си, и ме потупва по ръката. Наблюдавам го, докато излиза от купето, а после поглеждам към мъжа, който седи срещу мен. Той извръща глава и поглежда през прозореца.
„Моля те, господи, моля те, моля те“, шепна наум и хапя долната си устна, докато секундите се превръщат в минути.