Не сме разговаряли подробно за религията, макар че Сам е запознат с повечето от библейските истории. Оженихме се в една католическа църква, след като пристигнахме в Америка, но двамата с Жан-Люк се чувстваме неловко по отношение на догмите и правилата на религията. Може би защото сме нарушили много от тях.
— И защо сме били в затвора?
Не знам как да продължа. Как да му кажа, че не е наш син? Не мисля, че съм способна да го направя.
Поемам си дълбоко въздух, прегръщам го и го притискам към гърдите си. Вдишвам миризмата му — лимонов шампоан и лек дъх на мускус. Буцата в гърлото ми става все по-голяма. Целувам го по темето и го галя по нежната буза. После го ощипвам леко по носа, както правех, когато беше малък.
Сам е топъл и мек и аз усещам, че попива цялата обич, която изпитвам към него. Лежим за миг смълчани. В безопасност сме. Заедно сме.
После той започва да се върти. Повече не съм в състояние да отлагам. Трябва да му кажа.
— Сам, ти беше в затвора, защото си евреин.
— Но ти каза, че ние не сме евреи.
— Баща ти и аз не сме евреи, но ти си евреин. — Обхващам бузите му с длани. — Слушай ме внимателно и ме остави да довърша. Става ли? Човекът, който те спаси от този затвор, беше баща ти.
— Татко?
— Да. Той те изнесе тайно от затвора, когато никой не гледаше към него. Ти беше много малък — на около един месец.
— А ти къде беше?
— Аз не бях там. Просто ме слушай, Сам. Баща ти работеше на гарата в затвора.
— И какво стана после?
— Той трябваше да те скрие. Ти беше толкова малък, че не му беше трудно да го направи. Скри те под палтото си. — Замълчавам, за да си събера мислите, давайки си сметка какво ужасно въздействие ще окажат върху него, след като ги изрека на глас. — Сам, той не беше в състояние да вземе баща ти и майка ти със себе си. Не беше възможно да ги скрие, както скри теб.
— Какво… Не разбирам. Искаш да кажеш, че не е могъл да вземе теб?
— Не, не искам да кажа това. Истинските ти родители са евреи. Те също бяха затворници, но татко ти не успя да ги спаси. Успя да спаси само теб.
— Не разбирам. Вие сте моите родители! — Сам сяда в леглото и аз се пресягам зад него, за да натисна електрическия ключ. Светлината залива стаята.
Примигвам. Отчаяно искам да видя Сам. Отварям очи и светлината ме заслепява.
— Защо ми казваш това? — Сам си запушва ушите с ръце, сякаш по този начин би могъл да попречи на истината да стигне до него.
Протягам ръце и ги слагам върху ръцете му.
— Сам, mon coeur, много съжалявам. Ние… ние не сме истинските ти родители. Истинските ти родители бяха отведени по време на войната.
— Не! — Той скача от леглото. — Не!
— Моля те, Сам! Изслушай ме.
— Не! — Той изхвърчава от спалнята.
Чувам, че вратата на стаята му се захлопва. Трябва да отида при него. Не бива да бъде сам, докато се опитва да проумее този кошмар. Обличам си халата, за да му дам няколко минути да се успокои. Когато отварям вратата на стаята му, виждам, че той лежи на леглото със заровена във възглавницата глава.
— Сам — прошепвам.
Той се преструва, че не ме чува. Приближавам се до леглото и сядам на него.
— Сам, ние много те обичаме.
— Тогава защо ми казваш тези неща? — Гласът му е приглушен, докато притиска лицето си към възглавницата. Обръща се към мен и ме гледа с изпълнени с гняв очи. Яростта му ми причинява болка. Той иска да бъдем истинските му родители също толкова силно, колкото го искаме и ние.
— Знам колко ти е тежко. — Издърпвам ръката му от ръкава на пижамата му и я стискам здраво.
— Не ме искате, нали? Вече не ме искате.
— Не! Не! Това не е вярно. — Как е могъл да си помисли подобно нещо? — Ние много те обичаме. Доведохме те тук, защото те искахме, и никога не сме преставали да те обичаме.
Сам трябва да разбере, че любовта ми към него е чиста и безусловна и че никой не би могъл да го обича повече от мен.
Виждам как сълзите потичат от очите му и той изплезва език, за да ги хване. Представям си соления им вкус — успокояващ като морето.
Сам се взира в тавана, а големите му кафяви очи продължават да се пълнят със сълзи.
— На тавана има паяжина — изрича изведнъж той.
Стресната от факта, че е сменил темата, проследявам погледа му.
— Мразя паяците! — Избърсва си лицето с ръкава си. — Те влизат през носа и излизат през устата ти, докато спиш. Много малко хора са наясно с това. Чел съм, че става така, и мразя нещата, които се случват, без да знам.
— Сам, много съжалявам. Не искахме да ти го кажем по този начин. Все още си много малък. За момче на твоята възраст е трудно да…