И това, че тя така лесно и просто премина тези граници, без да почувствува нищо друго, освен дълбока и искрена радост и облекчително усещане за свобода, — всичко това би трябвало да я ужаси, да я доведе до мисълта за падение и разкаяние… Но вместо предполагаемия ужас имаше само радост, вместо разкаяние — смях, а вместо предполагаемите угризения на съвестта — лекомислено възхищение — от кого? — от тълпа момчета, които, подлудени от нейното присъствие, пееха, викаха, дрънкаха всякакви глупости и й хвърляха пълни с неподправено и недвусмислено възхищение погледи. Да, те се възхищаваха от нея като от жена и не се опитваха да го скрият. „Истинска мадама“ — така май се казва? Тя, Елена Николаевна, е „истинска мадама“… Глупост и нахалство; не можеше това да не я шокира, да не я възмути… Налагаше се обаче да признае, че не я възмути и не я шокира. Още повече тя, възпитаната от детинство, от млечните зъби, в отвращение към подобен род несдържани прояви на човешката природа — низки, както са я убеждавали, прояви, — след като се потопи в тях, съвсем не й се сториха низки. Тя хареса искреността им — и колко се различаваше всичко това от ония безбройни дълги дни на краткия момински и продължителния брачен живот, които бяха вписани в приходно-разходната книга на нейното монотонно съществуване.
Къде тогава трябваше да впише днешния ден — в прихода или в разхода? В разхода — без да мисли, би казала тя вчера и мисълта за някаква друга оценка би й се показала съвсем невъзможна. В прихода — разбра тя сега — и това решение не срещна никакви колебания. Само тъжната мисъл за възможна преоценка на останалите ценности се мярна някъде дълбоко в нея. Но какво беше това, ако не мъничко, бавно търкалящо се камъче, с каквото започваше всичко?
Скоро те се намериха при една пейка, първата попаднала им свободна пейка в парка, и седнаха, още по-вярно е да се каже, рухнаха на нея в изнемога, причините за която наистина бяха съвсем различни.
— Ах, Робин — каза Елена Николаевна, — ах, мили мой — В този миг главата й легна върху рамото на Съчов. И това — трябва да кажем — го хвърли в някакъв транс, от който не можа да излезе много скоро. Той заслуша водопада от рукналите над него признания. — Всичко беше прекрасно, мили Робин, всичко беше прекрасно. Обикнах ги всички, обикнах ги твоите приятели, те са така смешни… и този Демянич, о, той е толкова добър, вие му се присмивате, а той е просто нещастен. Той ми каза — но това е ужасна тайна, секрет — него наистина и на улицата го преследват жените… Ти се смееш? Но това е ужасно, аз му вярвам, той не лъже. Но най-много от всички, не, не се опитвай, никога няма да отгатнеш, знаеш ли кой ми се хареса най-много — Анатолий Иванович. Той е прелестно момче и, знаеш ли, убедена съм в това напълно — той никога не е имал момиче. Ето — ти пак се смееш, ти не си добър, не те обичам такъв… е, е, не се смей, моля ти се. Ах, знаеш ли, че аз съм съвсем, съвсем пияна. Сигурно съм ужасно порочна — ти чувстваш ли? Разбира се, ти си го почувствувал, нима инак би ме замъкнал там, не, нямаше да посмееш. Знаеш ли — каза тя със съвсем друг тон и без всякакъв преход, — ти знаеш ли, че у нас никога няма просто веселие. Ние приемаме гости… винаги приемаме гости… никой не идва у нас просто така, ние правим приеми, у нас винаги се канят хора с положение и няма нито един, който да идва така… просто… както тук.
Тя прокара дългите си тънки пръсти по лицето му. Нещо го жегна, той трепна, но вкопчилите се пръсти държаха здраво и тя цяла трепереше — тръпки или нещо друго — неизвестно. Странна сладостна упойваща омара ги обгръщаше: къде са, какво правят — всичко им беше безразлично, без значение. Нейната глава все по-силно се притискаше на рамото му, сякаш там търсеше защита — срещу какво? — докато накрая се плъзна по гърдите му. Той положи длан под бузата й и притихна. От време на време се навеждаше и целуваше едва белеещото в падащия мрак малко петънце зад ухото й — и слушаше припряния й шепот, прекъсван от чести и дълбоки въздишки. Така той изслуша нейната изповед за досегашния й живот — макар че едва ли не и половината от казаното той не дочуваше.