Не, разбира се, не всичко беше така мрачно; малко по-после, вглеждайки се в предметите, изплъзнали се от погледа в първите минути, можеше да се разбере, че това е благодатна Украйна. Замяркаха се примамливо едва ли не на всеки ъгъл закусвални, започна явно да преобладава милващият ухото пеещо-провлачен говор; мернаха се няколко възтежки паметници, по южному щедро потънали в цветя — всичко беше така. А щом се намериха на пазара, за което се наложи доста да обикалят, те разбраха и се убедиха накрая, че наистина са в голям украински град. Като малко ручейче те се вляха в общия буен поток и той ги завъртя, увлече ги и ги понесе покрай подвижните човешки брегове, където съвсем не мълчаливо се демонстрираше изобилието и щедростта на плодородния украински чернозем.
Да, имаше по какво да се разтичат техните северни, затъжили се за ярки, живи цветове очи. Имаше за какво да въртят глава ту наляво, ту надясно, да се впускат напред и да се връщат, срамежливо да опитват щедро предлаганите мостри. Лятото вдигаше пара, беше в разгара си, а над всичко царяха вишните — вишни, вишни, сочни и твърди, и тук, и тук, и там, а стопанката на тези вишни беше готова — ей така, съвсем без пари, за рубла и половина да даде цяла кофа — едва ли не и с кофата в добавка. И вие вече се каните да вземете тази кофа с едри ярки плодове, но в това време погледът ви пада — съвсем случайно — на два метра по-нататък — и ръката ви с протегнати пари замира. Защото и там, на две крачки, също има вишни, и то какви! Чудо: още по-едри, черни, месести, тръпчивата им сладост се долавя, дори без да ги опитате, и вие, засрамени, все пак правите тези две крачки към
онези вишни… Та след минута пак така покорно да идете към втори, трети… пети… А от тях да минете към сливите — ту аспидночерни, продълговати като малки лодчици, ту огромни, сиво-сини и кръгли, ту двуцветни: кафяво-жълти, разпръскващи гъст сладостен аромат. От сливите вече в пълно изтощение минавате към безкрайните редици ябълки — нежнобледи, яркожълти и пурпурночервени; ту огромни като два юмрука на здрав юначага, ту трогателно малки… А по-нататък вече настъпваха крушите — но не, за крушите на автора вече не му достигат думи, а пък там, в далечината, се разстилаха, все се точеха и точеха редици — и всичко това беше весело, гръмко, пеещо, открито, със столичен замах, но не със столично високомерие, а просто шумно и пъстро… И тогава си припомняш невисокия остронос човек, ходещ някога по безкрайния простор на друг такъв украински панаир. И ти се иска да обиколиш всичко отначало, защото тук някъде, можеш да не се съмняваш, трябваше да има и галушки със сметана, а при съвременната техника какво им струваше да заскачат сами в устата. Ето, такъв им се представи, след като ги измъчи в началото, този славен украински град и такъв го запомниха те, макар че несъмнено в този град имаше и много други неща, дори още по-достойни за запомняне; но повече от всичко те запомниха именно пазара — нима може да ги упрекнете за това?