Какво е ставало с героите в началото на ония времена, от които, за наша гордост, сме се отдалечили толкова много? Ставало е следното: като почувствува в себе си сили за велики дела, героят тръгвал да върши подвизи. И понеже при това той е следвал призванието си, бил е готов да отсъствува години и десетилетия, при което славата от извършеното живеела след него дълги столетия. Такава е външната страна на събитията. Вътре в тази почтена обвивка винаги е протичало по-малко почтено по форма действие, но практически необходимо по съдържание. Героят готвел своите доспехи, давал разпореждания за дома си, при което се опитвал да предвиди и какво ще стане, ако изпълнението на подвига му се забави малко. След това сядал на дървен кораб, който в наше време би изглеждал като голяма лодка, и заедно с другите отплувал през девет земи в десета. Например на брега на далечна Троя, до която — това е известно само на вас и на нас, се стига само като си протегнеш ръката, дори и по-малко. След това в течение на десет години героят завоювал Троя и понеже десет години е значителен срок дори за ония времена, гореспоменатият герой, от чийто жизнен пример искаме да се възползуваме, волю-неволю ставал свидетел или действуващо лице на такива извънредно интересни и намерили място в историята събития, като гнева на Ахил, гибелта на Патрокъл и Хектор; случило му се дори да види и смъртта на Ахил, когото мнозина са склонни да смятат дори за по-велик герой от Херкулес. Именно нашият герой, след като му омръзнало да стои под непревземаемите стени, с помощта на дървен кон погребал всички надежди на азиатците, благодарение на което завършила тази история, почнала с открадването на хубавата Елена. Но завършвайки, тази история не сложила край на приключенията на нашия герой, който — ни повече, ни по-малко — още десет години пътувал обратно към дома си, претърпявайки нечувани несгоди, изкушения, както и превратности на съдбата до такава степен, че връщайки се най-после от странствуванията си, намира своя дом пълен с пияни безделници, присламчващи се нагло към жена му. Какво му оставало да стори, освен да порази женихите със своя знаменит лък, който никой, освен него не бил в състояние да опъне. Така или иначе лъкът присъствува в тази поучителна история и играе важна роля, служейки като оръжие на справедливостта… Или той си е служил с копие… Историята на нашия герой завършва тук.
Благодарната гръцка история, неподгонена тогава още от остър недостиг на време и с наивно-гордо добродушие считаща малкия народ върху педя земя достоен за най-голямо внимание, насочила погледите на всички свои глашатаи към описаните по-горе събития. Някакъв слепец, акомпанирайки си на музикален инструмент, пеел пред съчувствуващите си съграждани за странствуванията на Одисей, при което трябва да се предположи, че е пял не една и не две нощи — и това продължавало дотогава, докато не била — за наше щастие — изобретена писмеността и песнопенията на слепеца, скитащ се да търси подслон и хляб по напукалата се от зноя земя, не били записани по съответния начин. Едва тогава — съвсем не по-рано — се сетили и за самия певец, който се оказал изведнъж в центъра на световното внимание. Но понеже приживе никой и никога не се интересува от просяшки старци, то и истинското му име, загубено навеки, било заменено с друго — в което, разбира се, за малкия човек няма никаква трагедия, защото и за самия отдавна угаснал старец, и още повече за нас самите това е абсолютно без значение — така че нека да се нарича Омир.
И дълго още тези песнопения тревожели въображението на простодушните хора, непознаващи съблазните на съвременния, несъмнено по-прогресивен свят: нито суперлайнери, преминаващи за броени часове хиляди километри разстояния по линиите „Аерофлот“, „Луфтханза“ или „Панамерикен“, нито автомобили марка „Фолксваген“, „Волга“ или „Ситроен“, и още съвсем нямащи понятие за магнитофоните „Грундиг“ и ансамбъла „Битълз“. Само с това се обяснява защо ония наивни и не много развити хора, живеещи във времена, заслужаващи само съболезнование, още дълго изживявали събитията, нямащи сякаш отдавна вече никакво отношение към тях: злочестата съдба на Агамемнон, убит от собствената му жена; предчувствията на прозорливата Касандра и накрая страданията на Андромаха, в резултат на което още дълго време се явявали съчинения на тази — все на тази — тема, написани от някой си Софокъл, както и от някой си Еврипид, а след това — много по-късно — от някой си Вергилий.
На нас това ни се струва малко смешно. Сега всичко става съвсем иначе. Иначе — това значи и по-бързо, и по-просто.