— Какво тогава би трябвало да направи тя?
Той сви рамене.
— Има много възможности. Да ги отрови с бавнодействащ токсин например. Те ще умрат, преди да стане ясно, че са сериозно отслабени, а отровата няма да ги нарани, когато станат отново. Това значително би намалило привързаността към господаря им. Или би могла да им се даде стимулант, който е достатъчно силен, за да ги поддържа будни и да предизвиква страх от трансформацията, вместо да са спокойни и еуфорични.
— Но ти не можеш да вземеш такива неща, когато си в призрачната си форма — изтъкнах аз. — Откъде ще вземе отровата?
— Може би, използва медиум, който да си припомня местата, на които нейните съюзници са оставили съответните неща. Черният кръг съществува от по-дълго време в сравнение със Сребърния — те датират от средата на третото хилядолетие, а отровата винаги е била едно от любимите им оръжия. Те лесно биха могли да осигурят това, което е необходимо.
— Но защо старият Черен кръг ще вярва на Распутин?
Ако беше толкова силен, че да причини всичко това, то аз се съмнявах, че този тип е бил роден руски селянин в края на 19-ти век. Вероятно бе присвоил името, вероятно след като бе убил собственика му или бе измислил тази история и използваше ментални трикове, с които да накара хората да повярват в това. Но беше малко вероятно той да е живял толкова дълго, че да е бил в Каркасон по времето, по което и аз бях там. Сенатът не би подценил толкова много такъв стар вампир.
— Той се съюзил с техните съвременни двойници, които биха могли да му кажат какво да говори — обясни Мирча. — Пророчицата би могла да отнесе съобщение на тъмните магове, молейки за помощ. Сребърният кръг се е съюзил с нас и това е стар съюз. Разрушаването му би било голям успех за тъмните магове.
Главата ми се носеше. Беше ми трудно да повярвам, че Черният кръг, независимо от коя епоха беше, щеше да си даде толкова труд да промени бъдеще, което никой нямаше да доживее да види. Но това не беше мой проблем.
— Какво очаквате да направя? Да се върна обратно и да се преборя с нея? Не трябва ли да се притеснявате повече за дуела?
— Притесняваме се. — Луис-Цезар беше неумолим. — След по-малко от 12 часа, аз съм определен да се срещна с Распутин и да се бия с него до смърт. Ще го победя, ако все още съм тук.
— Планираш да ходиш някъде ли?
Казах го на шега, но изглежда той не се забавляваше.
— Вероятно. Распутин се съгласи на дуела, защото си мислеше, че ще се бие с Мей Линг. Беше замислено така, че когато бъда обявен за шампион, той да се оттегли. Но не го направи, въпреки че знае, че не може да ме победи.
Реших да не изтъквам колко суетно звучеше това.
— Но той не може да ти попречи. Ти си господар първо ниво. Той не е достатъчно силен, за да ти повлияе. Дори и да отслаби връзката ти с предишния ти господар, при твоето ниво това няма да има значение. Тактиката, която използва при другите вампири, няма да проработи при теб.
— Не, но той може да попречи на създаването ми.
Аз се двоумях дали да изтъкна очевидното. Реших да рискувам.
— Без да те обиждам, сигурна съм, че ти напълно си заслужил репутацията си, но трябва да има и други шампиони, които Консулът да може да избере. Тя съществува от 2000 години, би трябвало да познава хората.
— Това е истина. — За мое облекчение Луис-Цезар не изглеждаше обиден. — Тя имаше предвид и други имена, ако аз откажа.
— Тогава какъв е проблемът, като изключим, че това засяга теб лично?
— Проблемът, dulceata — каза Мирча, — е, че Распутин също никога не е губил дуел. Има и други имена в списъка на Консула, но не сме уверени, че някой от тях ще може да извоюва победа, независимо от това какви хитрини използва срещу него. Луис-Цезар се е сражавал в много повече дуели, отколкото всички останали взети заедно. Той трябва да бъде нашият шампион и нашият шампион трябва да спечели.