Выбрать главу

— И това какво общо има с мен? — Имах много лошо предчувствие.

— Ние имаме нужда да се убедим, че той няма отново да промени времето, dulceata. Искаме да се върнеш и да не позволиш той да се намеси в раждането на нашия шампион.

— И как тя ще направи това? — попита Томас преди аз да успея да се намеся. — Как тя ще го предпази от проклятието?

Луис-Цезар гледаше Томас, сякаш той си бе изгубил ума.

— Какво проклятие?

— Не си ли създаден по този начин?

— Ти знаеш прекрасно, че не съм!

Били Джо влетя през прозореца като гълъбовосив облак.

— Пропуснах ли нещо?

— Вие напълно сте си загубили ума — казах им аз. Жалко за техните планове, но аз не исках да умирам заради Консула или пък за когото и да било друг, ако можех да го избегна. — Не схванахте ли? Вторият път аз бях с Томас. Окей, това беше поради една грешка, но ако те правят това от толкова дълго време, колкото твърдите, със сигурност ще открият как да се справят с това също. — Някой беше прехвърлил циганката в нашето време и това не бях аз. — Може би ще трябва да се изправя пред самия Распутин, а аз не съм фехтовач.

— Нещо пропуснах, нали? — Били Джо се носеше наоколо, но аз не му обърнах внимание.

— Ти взе Томас със себе си, когато беше обладала тялото му. Гадателката не може да направи това. Приткин ни каза това, dulceata.

— Приткин е идиот — напомних на Мирча. — Ние не знаем защо Томас успя да предприеме това пътуване. Може би всичко, което трябва да направя, е да докосна някого. Може би тя също може да прави това.

Били се появи пред погледа ми и накара стаята да изглежда така, сякаш я гледах през блестящ сив шал.

— Трябва да поговорим, Кас. Няма да повярваш какво открих в Данте!

Повдигнах вежда в отговор, но не посмях да кажа нищо. Не исках да предупреждавам никой, че той е тук. Имах чувството, че скоро щях да имам нужда от него.

Томас ме гледаше.

— Аз съм вторият избор на Консула. Мога да се справя с Распутин.

Аз се оживих. Всичко, което можеше да ме предпази от срещата ми с това чудовище в тази къща на ужасите, беше обещаващо.

За съжаление Мирча не изглеждаше убеден.

— Прости ми, приятелю. Не се съмнявам в твоята храброст, но съм виждал как се бие Распутин. Няма да спечелиш. А когато е заложен животът ми, предпочитам да разчитам на сигурно.

Били се отдалечи на няколко стъпки и сложи ръце на хълбоците си.

— Добре. Аз ще говоря — ти слушай. Хвърлих един поглед в главата на вещицата, която освободи преди тя да избяга с феята. Съкратената версия на историята гласи, че Тони и Черният кръг продават вещици на феите и познай откъде ги вземат? Имам предвид, че белите рицари би трябвало да забележат, ако група магически същества просто изчезне, нали? — Аз се втренчих в него. Имах чувството, че съм приклещена на стола на зъболекар, от приказлив хигиенист. Не можех да отговоря.

— Мога да го победя. — Томас звучеше сигурен, но Луис-Цезар издаде странен звук, сякаш котка кихаше. Предполагам, че това беше нещо френско.

— Ти не можа да ме победиш още преди век. Сега не си много по-силен.

— Ти беше късметлия! Това няма да се случи, ако отново се дуелираме!

Луис-Цезар изглеждаше раздразнен.

— Няма нужда да се дуелирам с теб. Аз те притежавам.

Аз премигнах объркано. Пропуснах ли нещо, докато се опитвах да следя два разговора едновременно? Господарите и слугите обикновено имаха доста по-силна връзка, отколкото тези двамата показваха. По дяволите, дори и Тони да се опиташе да убие Мирча, не би му говорил по този начин.

— Мислех си, че някой, който се казва Алехандро, е твой господар? — попитах Томас.

— Беше. Един от неговите слуги ме създаде, но скоро след това Алехандро го уби и ме взе за себе си. Той се опитваше да създаде империя вътре в испанските колонии в Новия свят и се нуждаеше от воин, който да му помогне. Ние успяхме и вероятно щеше да организира нов Сенат, но тактиката му никога не се промени. И до момента той действа така, сякаш всеки въпрос е предизвикателство, всяка молба за снизходителност — заплаха. Аз го предизвиках веднага, когато станах достатъчно силен и щях да успея да сложа край на терора му, ако не се бяха намесили отвън.

Погледнах Луис-Цезар изненадано.

— Ти си се бил с него?

Французинът кимна объркано.