— Томас отправи предизвикателство за водачеството на Латиноамериканския Сенат. Неговият Консул ме помоли да се изправя като негов шампион и аз се съгласих. Томас загуби. — Той каза последното с леко свиване на раменете, сякаш можеше и да не го казва. Според мен Луис-Цезар трябваше да изгуби поне веднъж. Да изтъкваш постоянно егото си, би трябвало да е уморително. Но пък от друга страна, ако загубеше, вероятно това щеше да е краят му, а в този случай и нашият. Всичко сочеше, че малко арогантност не беше излишна. Е, поне липсата на връзка беше изяснена. Слугите се печелеха чрез сила и трябваше да бъдат задържани по този начин. Тази връзка никога не беше толкова здрава, колкото скрепената с кръв.
Нещо ми хрумна.
— Ти си отправил предизвикателство? Но за да направиш това, трябва да си господар първо ниво. — Знаех, че Томас е могъщ, но това беше шок. Фактът, че Луис-Цезар можеше да обвърже вампир първо ниво, бе изключително показателен за силата му. Дори не знаех, че е възможно.
— Томас е много повече от 500-годишен вампир, мадмоазел. Неговата майка беше високопочитана благородничка сред Инките преди инвазията на европейците — каза Луис-Цезар небрежно. — Тя била изнасилена от един от хората на Пизаро и резултатът е Томас. Той е израснал във време, когато дребната шарка отнела живота на много от старейшините на инките, оставяйки вакум от сила. Той организирал някои от пръсналите се племена, за да се противопоставят на испанците и така били забелязани от Алехандро. Въпреки че е копеле, той… — Томас изръмжа и Луис-Цезар го погледна. — Използвам термина само технически, Томас. Да ти напомня, че и аз също съм копеле.
— Това няма да го забравя.
Блещукащите потоци сила отново се завърнаха, по-силни от преди и този път бях хваната по средата. Почувствах се така, сякаш два снопа гореща вода ме обляха и аз изкрещях.
— Спрете!
— Моите извинения, мадмоазел. — Луис-Цезар сведе главата си в поклон. — Вие сте абсолютно права. Аз ще накажа слугата си по-късно.
Томас го изгледа величествено.
— Ще опиташ.
— Томас! — Мирча и аз казахме това по едно и също време, с един и същи вбесен тон.
Луис-Цезар му хвърли предупредителен поглед.
— Внимавай как ми говориш, Томас. Не искаш да направя наказанието ти по… истинско.
— Ти си дете в сравнение с мен! Аз бях вече господар вампир, когато ти още не си бил създаден!
Луис-Цезар се усмихна леко и очите му проблеснаха стоманено.
— Но не достатъчно добър.
Били размаха бледа ръка пред лицето ми.
— Слушаш ли ме? Това са най-горещите новини.
Аз измънках „по-късно“, но той не се махна.
— Това е важно, Кас! Черният кръг е запазил търговията в тайна, като е отвличал вещици, които са били обречени да умрат млади в инцидент или от Инквизицията, или от каквото и да е. Те са успели да ги хванат в последната минута и да ги продадат на феите, без да се притесняват, че някой може да забележи и да докладва. Никой не очаква да види отново някой, който е взет от Инквизицията — те не освобождават никога, нали знаеш? Това е изкусен номер да заобиколиш договора.
— Но как са узнали?
Как някой би могъл да знае, че в бъдещето някой е обречен? Освен ако… Мирча ме погледна странно и аз му се усмихнах невинно в отговор. Това беше грешка. Тези умни тъмни очи обходиха стаята, но дори и господар вампир не можеше да види Били.
— Вещицата, която спаси, е била отвлечена от група тъмни магове същата нощ — допълни Били. — Циганките винаги са стояли настрана и от двата кръга, така че предполагам, че те са решили, че могат да ги отвлекат, без да предупредят по този начин белите рицари.
Аз се намръщих. Това все още не обясняваше как тя се бе озовала в нашия век, ако хората от нейната ера я бяха отвлекли, но нямаше начин да попитам.
Мирча се намеси преди нещата между вампирите да се нажежат още повече.
— Може ли да ви напомня, че докато вие се самоизтъквате, времето минава, а с него намаляват и нашите шансове? Вашата разправия може да почака — нашата работа не може.
— Но госпожицата не иска да помогне — каза Луис-Цезар, прокарвайки ръка през косата си. Забелязах, че неговите къдрици бяха по-тъмни, отколкото във видението ми или каквото беше там. Чудех се дали това беше трик на светлината или липсата на слънце в продължение на стотици години потъмняваше кестенявата коса. — Страхувах се от това. И ние не можем да я принудим.