— Окей. И какво си сега?
Той не отговори, но забелязах, че очите му станах блестящи канелени кехлибари. Единственият път, когато бях виждала това преди, беше, когато заплашваше живота на Приткин, но сега не изглеждаше ядосан. Той се протегна и махна платинената шнола от дългата си, черна коса.
— Кръгът настоява за твоето връщане, dulceata, и според договора ни с тях нямаме право да откажем. Ако беше обикновен човек, претенциите на всеки един господар щяха да бъдат достатъчни, за да те задържим, но не и в случай че си могъща ясновидка. Кортежът на Пития контролира всички хора с подобни възможности.
Косата му се разпиля по раменете и гърба му подобно на черно наметало. Контрастът между черната му коса и бледата съвършеност на кожата му беше хипнотизиращ.
Той забеляза, че му се възхищавам и гласът му се снижи до шепот.
— Някога харесваше косата ми, dulceata, спомняш ли си? Обичаше да я сплиташ като малка. Аз се разхождах из къщата на Антонио с толкова много украшения, че приличах на кукла. — Той повдигна ръцете ми и ги сложи на раменете си, под тежестта на косата му. Тя беше като коприна и не бях сигурна кое беше по-подлудяващо усещането за нея или твърдите мускули на раменете му. — Нямам нищо против да си поиграеш с мен, dulceata. — Той наклони главата си и целуна ръцете ми. — Нямам нищо против сега.
Леко отворих щитовете си, за да разбера дали имитираше Томас и дали се опитваше да ми въздейства, но нямаше никакъв знак, че се упражнява някаква сила. Ободряващият прилив, който бях почувствала по-рано, липсваше. Но той не се нуждаеше от него. Потърка бавно бузата си в ръката ми и аз знаех, че вероятно можеше да чуе ударите на сърцето ми. Преглътнах.
— Каква е целта ти, Мирча?
Ръцете му се бяха придвижили, докато бях разсеяна, и беше шокиращо да ги почувствам как се плъзгат под робата и обгръщат кръста ми. Не бях го усетила, да развързва колана ми, но той липсваше. Робата не се бе разтворила много, но достатъчно, за да оголи линия от кожата ми от шията до пъпа. Опитах се да се загърна, но Мирча хвана ръцете ми и притисна дланите към устните си. Усетих лекото докосване на езика му, когато той го прокара по кожата ми, сякаш ме вкусваше. Мълния от желание се разпространи от целувката му надолу към всичките ми нервни окончания и аз се задъхах.
— Мирча…
— Знаеш ли какъв вкус имаш, моя Касандра? — попита ме нежно той. — Никога не съм усещал нещо подобно. Ти ме опияняваш подобно на отлежало бренди. — Той пое дълбоко аромата на кожата над пулса ми. — Не можеш да си представиш колко опияняващ е ароматът ти за мен. — Палецът му се движеше леко по кръста ми, нагоре и надолу по ребрата ми. Докосването не беше толкова сексуално, но задържах дъха си. — Или колко си чувствена.
— Мирча, моля те.
— Каквото поискаш — прошепна великият преговарящ, накланяйки се така, че говореше над устата ми, а дъхът му затопляше устните ми. Устните му докосваха леко моите, толкова нежни, сякаш бяха призрачни и аз потръпнах. Той беше казал, че ще преговаряме, но дори не се опитваше да сключи сделка, което само по себе си беше плашещо. — Всичко, което е във възможностите ми, е твое. — Ръката му отново се премести отпред на робата ми, проследявайки с пръст линията оголена кожа от шията до пъпа. Фойерверки експлодираха по дължината на тази пътека и аз задържах дъха си.
Опитах се да се ядосам, да намеря каквато и да е емоция, която можеше да премахне тези пламъци на удоволствие, които бяха обхванали гръбнака ми.
— По дяволите, Мирча! Знаеш, че мразя игрички!
— Без игри — обеща той, притискайки се между краката ми и разтваряйки ги с тялото си. Робата оголи бедрата ми, но не можех да я затворя, докато той беше коленичил там. Опитах се да го отблъсна и да се раздалечим малко, за да мога да помисля, но беше все едно да буташ гранитна статуя. — Искаш да те умолявам ли? — прошепна той, гледайки ме с тези искрящи очи.
— Не, аз…
Потърсих Били, но той беше излязъл да се цупи. По дяволите!
— Ще се моля — промърмори той, преди да довърша изречението си. Беше толкова близо, че можех да кажа, че миришеше толкова добре, колкото и изглеждаше и не на скъп парфюм, както очаквах, а на свежо и чисто подобно на въздуха след дъжд. — Ще те умолявам. — Ръцете му се плъзнаха под робата ми, за да погали прасците ми. — Доброволно. — Придвижиха се до коленете ми, галейки чувствителната кожа там. — С удоволствие. — Те прокараха пътека нагоре по бедрата ми. — Пламенно. — Ръцете му спряха на хълбоците ми, а палците му нежно масажираха плътта ми. — Ако това ще те удовлетвори.