— Ще ти напомня, че я спечелих от една контеса!
— И съдейки по всички белези, тя е наистина важна за теб, нали?
— Винаги съм си я отработвал, нали?
Били Джо започваше да се цупи и аз реших да отстъпя. Той трябваше да е отзивчив, ако исках да науча нещо.
— Не искам караници. Не съм настроена за това тази вечер. Трябва да разбера някои неща като например защо Сенатът ме отвлече…
Били Джо вдигна ръката си.
— Моля те, знам си работата.
Той седна на ръба на ваната и започна да говори, докато аз оглеждах краката си. И на двата ми крака бяха разцъфнали кървящи драскотини и синини, въпреки че ботушите ми бяха високи, и те ми обещаваха утре да бъда скована. Знаех, че трябва да се чувствам щастлива, че съм оживяла в тази каша, но някак си тази мисъл не успяваше да ме развесели. Може би, защото си мислех, че това скоро ще се промени.
— Този вампир отвън, Луис-Цезар, е зает от Европа. Той е един вид шампион по дуели. Говори се, че никога не е губил битка и от това, което чух, той трябва да е на стотици години.
— Той може да добави още към тотала си след тази вечер.
Не че пазачът беше голямо предизвикателство, но предполагах, че се брои, тъй като му беше отрязал главата.
— Знаеш ли, че Тони беше наел някакви лунатици да ме убият пред очите на Сената?
— Това е лудост. Мирча ще го убие.
Леко ми олекна. Не бях мислила за това по този начин. Ако Тони стоеше зад втория опит за похищение над живота ми, то той бе направил така, че Мирча да изглежда зле, защото във вампирските среди нищо не накърняваше репутацията ти по-бързо от това да не можеш да контролираш подчинените си. Въпреки че обикновено го харесвах, винаги съм била с впечатлението, че не е много хубаво да предизвикваш Мирча.
— Можем само да се надяваме, че е така.
— Да, добре, но на мен не ми звучи като стила на Тони.
Повдигнах рамене. Според мен Тони нямаше никакъв стил.
— Както и да е, когато разбрах, че Луис-Цезар е вторият човек в Европейския сенат, успях да изровя някои неща.
— Окей, кажи ми нещо, което ме интересува.
Били Джо въздъхна страдалчески.
— Добре. Ти си в главната квартира на МАГИЯ, Метафизичен алианс за Велико Междувидово Сътрудничество, позната повече като партийна централа за нощни създания.
— Знам това.
Всъщност, мисля си, че се бях досетила за това, или поне подсъзнателно. Никога не съм била тук преди, но къде другаде маг можеше да се намеси в среща на Сената и вампири да поздравяват превръщачи като стари дружки? Просто не бях имала достатъчно време, за да го обмисля, а и не знаех много за това, което се случваше в свръхестествения свят. Тони не беше заинтересован да говори за проблемите си. Той беше повече от типа прободи-ги-с-кол-и-забрави-за-тях, практика, която сработваше не само при вампирите. Това беше една от приликите между видовете, която МАГИЯ не искаше да изтъква: никой нямаше да оживее със затъкнат в сърцето кол.
— Добре, ето нещо, което, може би, не знаеш. Сенатът е водещ в тази работа, защото този, който причинява проблемите, е вампир, но всички са засегнати. Спомняш ли си онзи руски господар, с който Тони въртеше бизнес, този, който държеше половината места за работа в Москва?
— Распутин?
Старият съветник на Николай Втори, последният цар на всички руснаци, бил отровен, застрелян, прободен и удавен от някой княз, който си мислел, че той има прекалено много влияние върху руската кралска фамилия. Той бил прав: царицата обичала рошавия, самопровъзгласил се монах, защото синът й бил хемофилик и само хипнотичния поглед на Распутин бил в състояние да го излекува. В замяна Распутин получил власт и много от приятелите му били назначени на важни правителствени постове. Князът и група благородници, които той бил убедил да му помогнат в налагането на новата власт, били истински изненадани, че отровата и раните от пистолет и нож не се отразявали на Распутин. Не било обаче така, когато той паднал от един мост и те изтеглили бездиханния му труп от ледената вода, и най-накрая били удовлетворени. Оттогава историците спорят защо му е отнело толкова дълго време да умре. Руската мафия можеше да им отговори: трудно е да убиеш някого, който вече е мъртъв.
— Да, точно този. Распутин бил силно раздразнен от факта, че Сенатското място, което той искал, било дадено на Мей Линг. Не му се отдала възможност да влезе в Европейския сенат — повечето от тези копелета биха накарали дори него да изглежда мекушав — но той си мислел, че ще спечели. Та исках да кажа, че той не приел добре отхвърлянето си. Изчезнал за кратко и след това, преди около 6 месеца, се появил отново и започнал да атакува членовете на Сената. Убил четирима и ранил двама толкова лошо, че никой не знае дали са оцелели, и сега предизвиква Консула на дуел, за да превземе цялата организация. Тя поискала услуга от Консула в Европа и сега има на разположение като свой шампион Луис-Цезар. Но, разбира се, това не зарадвало Мей Линг.