— Кръгът на магьосниците също е бесен, въпреки че не знам защо, и искат главата на Распутин на поднос. Консулът трябва да се справи с това скоро или хората ще започнат да мислят, че тя е слаба. Мей Линг е добра, но тя не може да се бие с всички претенденти, които искат да се изкачат по стълбата, ако това не бъде прекратено.
— Но тя няма да се бие с Распутин.
— Не, и както казах, не особено щастлива от този факт. Та исках да кажа, че тя не е тук, защото го преследва. Въпреки че й изтича времето. Дуелът е насрочен за утре в полунощ. Предполагам, че тя иска да набучи главата му на копие, преди той да е направил това.
— Окей, пожелавам й успех. Но ти все още не си ми казал какво общо имам аз с това.
— Защото не знам, сладкишче.
Мразех, когато Били Джо придобиваше южняшки маниери. Това означаваше, че или се шегуваше, или ставаше саркастичен, а аз не исках да се оправям с нито едно от двете. Обикновено акцентът му беше мисисипско провлачено говорене, комбинирано с думи от ирландския диалект, останал му от детството, когато е гладувал в Ирландия. След това имигрирал, променил си името и си изградил нов живот в Новия свят, но никога не изгубил напълно акцента си. Погледнах го. Нямаше начин да се справя с настроението му. Той се бе справил много добре, но аз бях бясна, че тотално бе пропуснал завръщането на Тони. В края на краищата това беше главната му работа.
— Какво друго знаеш? Това ли е всичко?
Отдавна бях научила, че Били Джо е дяволски добър шпионин, но не можеше да му се вярва. О, той никога не ме лъжеше — това го знаех — но ако можеше да пропусне нещо, което би му причинило неприятности, то щеше да го направи.
— Не съм сигурен дали трябва да ти го казвам след цялото това нещо с Томас. Вероятно не се нуждаеш да слушаш за някой друг точно сега.
— Да ми кажеш какво?
Пропуснах намека за Томас, който Били Джо никога не бе харесвал, главно защото бях съгласна с него. Започнах да преравям жалкия куп от някога скъпите си клубни дрехи и реших, че ботушите и полата, и двете кожени, могат да бъдат спасени. Но ризата бе унищожена, а сутиенът ми — частично изгорен, въпреки че гърбът ми се чувстваше добре. Той беше една от малкото части от тялото ми, която не ме болеше. Ризата не беше голяма загуба, с изключение на това, че нямаше с какво да я заменя и определено нямах желание да се връщам във всекидневната само по халат. Всъщност изобщо не исках да се връщам там, но не можех да измисля добро извинение, за да го избегна.
— Джими Плъхът е в града.
Спрях да се опитвам да изтрия засъхналата кръв от полата си и бавно вдигнах погледа си. Виждате ли защо се мотаех с Били от седем години? Всеки път той си заслужаваше по-малко подкрепата ми.
— Къде?
— Сега, Каси, скъпа, не прави нищо лудо.
— Няма.
Джими беше любимият убиец на Тони. Неговата ръка беше поставила бомба в колата на родителите ми, като по този начин ми отне всеки шанс за нормален живот. Бях го търсила и преди да избягам от Тони, но той се оказа изненадващо неуловим. Нямах намерение отново да му позволя да ми се изплъзне.
— Къде го видя?
Били Джо прокара ръката си през това, което някога е било кестеняви къдрици, и дълбоко въздъхна. Това не беше нещо, което призраците правеха автоматично; той го правеше с цел.
— Той е в Данте, едно от новите местенца на Тони. Управлява един от баровете там. Но си мисля, че да го изненадаме, не е добра идея. Мястото вероятно гъмжи от наемниците на Тони. Лас Вегас е второто по значение място след Фили в бизнеса му.
— Не ме поучавай за бизнеса, с който израснах.
Спрях се, преди да изнеса една проповед на Били затова как, вместо да провери мястото внимателно, за да знам срещу какво точно ще се изправя, той се е наслаждавал на гледките на Син Сити. Бих му простила всичко, ако страстта му към хазарта ми позволеше да обвия ръцете си около врата на Джими.
— Нуждая се от риза и изход към града, а и Томас ми взе пистолета. Искам си го обратно.
— Хм, може би ще искаш да премислиш това?
Били Джо изглеждаше несигурен и аз изстенах.
— Какво? Има още? Казвай де!
Той се огледа наоколо, но от никъде не идваше помощ.
— Не трябва да се притесняваш повече за Джими. Направил е нещо, с което е разстроил Тони и когато си тръгвах беше отведен в мазето.
— Което означава какво?
— Което означава, че вероятно вече е извън картинката или ще бъде скоро, така че нямаш причина да бягаш. Или поне не в тази посока. Мислех си, че може би Рено…