Били Джо се ухили.
— Някой вампир беше изсмукал силата ти, скъпа, най-вероятно, за да не допусне да избягаш. Той бе прехвърлил голяма част от енергията ти в нещо подобно на метафизичен съд и го беше защитил с част от себе си, за да не можеш да го достигнеш, докато той не те освободи. Случайно счупих защитите, когато се опитах да изтегля енергия от теб и тя се отприщи. — Той повдигна веждите си и те бяха толкова кафяви и солидни, колкото са били и приживе. — По дяволите, да купонясваме!
— По-късно. Точно сега се нуждая от нещата си.
Били Джо ме поздрави нахакано и се изниза през прозореца като блестяща комета. Седнах на края на ваната и се зачудих кой е бил този, който бе направил фокус-бокус. Не че го бях планирала.
Привърших с почистването по времето, когато Били се върна. Той прелетя през прозореца, мръщейки се, а ръцете му бяха празни.
— Оставих всичко отвън. Това ще бъде проблем.
— Кое?
Грабнах една кърпа, за да не се разхождам наоколо само по бикини и се приближих до прозореца. Видях какво имаше предвид в момента, в който ръката ми се протегна за резето и то се опита да изкрещи. Пъхнах края на кърпата си в тази новопоявила се уста и я загледах раздразнено. Не беше ли достатъчно, че бяха сложили защити около енергията ми, че бяха поставили шайка вампири господари пред вратата ми и ме бяха захвърлили някъде в средата на пустинята? Наистина ли имаше нужда от магия на прозореца? Очевидно някой мислеше, че имаше. — Някой е сложил Марли върху него — каза Били Джо.
— Мислиш ли? — попитах саркастично, приклякайки, за да го разгледам по-добре.
На старинния райбер, с форма на луковица, имаше внезапно поникнали чифт подобни на мънисто очи и дебела, мазна уста. Той се опитваше да изплюе кърпата ми, така че да може да изкрещи предупредително, което със сигурност щеше да премине през заглушаващите заклинания и да предупреди всеки един във външната стая. Когато се опитах да го сграбча, за да го задържа на място, започна да се плъзга по дължината на прозореца, избягвайки ръцете ми. Наблюдавайки изражението му, си помислих, че би ме захапал, ако можеше. Присвих очите си към него. — Дай ми тоалетна хартия — казах на Били. — Голямо количество.
Няколко минути по-късно и след множество тихи ругатни малкият Марли беше обездвижен, с цяло топче тоалетна хартия, затъкнато в устата му, и завързан с въжетата на щорите на прозореца, омотани девет пъти около него.
— Това няма да го задържи за дълго — каза Били несигурно, когато малката аларма завибрира възмутено. Няколко парчета хартия паднаха от устата му и се понесоха към пода, докато го наблюдавахме.
— Не е и необходимо.
Повдигнах рамката на прозореца и я притиснах, за да се отвори, с помощта на повдигача, който Били намери под мивката.
— Така или иначе те скоро ще узнаят, че сме избягали — това място е защитено отвсякъде!
Започнах бързо да сортирам купа, който той домъкна през прозореца и реших, че въпреки всичко се бе справил добре. Пистолетът ми беше тук и дори имах допълнителен пълнител, който той беше изровил отнякъде, като освен това беше домъкнал ключове за кола, които стояха върху купа ризи. Изрових една отдолу, тъй като тези, които бяха отгоре, определено не ми харесваха. Трябваше да уточня, че не искам дрехи на проститутка, но момичето не може да мисли за всичко. Ботушите ми и мини полата изглеждаха сладки и дръзки, след като вече бях подходящо облечена; избирайки измежду най-консервативните находки на Били Джо, изглеждах сякаш заслужавах да бъда таксувана на час. Хванах косата си на конска опашка, използвайки фибата на Луис-Цезар, но въпреки че бях спретната, това не ме направи да изглеждам по-невинна. Хвърлих един последен поглед на отражението си в огледалото, въздъхнах и прибрах ключовете. Колкото по-скоро откриех гаража, толкова по-бързо щях да се отърся от стреса на деня, в който се срещнах с толкова много стари познати, и може би, щях да се почувствам по-добре.
6
Тони беше негодник, но имаше непогрешим усет за бизнес. Данте се намираше на първокачествена земя в близост до Луксор и беше пълен дори и в четири и половина сутринта. Не бях изненадана: това бе перфектно за Лае Вегас. Той бе създаден по образец на Божествената комедия, имаше 9 различни зони, всяка една в съответствие с един от деветте кръга на Ада от произведението на Данте Алигиери. Посетителите влизаха през огромни, ковани порти, декорирани с базалтови статуи, гърчещи се в агония, и известната фраза „О ВИЙ, ПРЕКРАЧВАЩИ ТОЗ ПРАГ, ПОМНЕТЕ. — НАДЕЖДА ВСЯКА ТУКА ОСТАВЕТЕ.“ Те бяха заобиколени от плитка река и един от няколкото облечени в сиви роби Харони, и поставени в подобен на пещера вестибюл, където върху стената бе изрисуван плана на мястото в червено и златно.