На Били не му хареса идеята, когато му обясних какво искам в колата. Сега той притежаваше голяма сила и не се бе чувствал така от дълго време насам, и ако трябваше я пилее за обсебване, той ми показа ясно, че неговият избор не би бил Джими. Но, както му казах, всичко, от което се нуждаех, беше достатъчно време, за да може загубенякът да ми каже това, което исках да знам и след това да признае греховете си на полицията във Вегас. Дори и да отречеше всичко по-късно, ако дадеше достатъчно подробности за купа нерешени случаи, щеше да има проблеми с избягването на правосъдието. И ако план А не проработеше, винаги можех да го застрелям. Вече избягах от Тони, от съюзническите му фамилии, от Сребърния кръг и от вампирския Сенат; след всичко това ченгетата не ме плашеха особено.
Двамата с Били Джо седяхме в края на бара. Не го бях виждала отдавна толкова жизнен — явно, че това, което бе погълнал по-рано, наистина бе нещо. Той беше почти изцяло плътен, до такава степен, че можех да кажа, че не се бе бръснал ден или два преди смъртта си. Но никой друг изглежда не го забелязваше, въпреки че никой не се опита да седне на стола му. Ако го бяха направили и бяха нормални хора, щяха да се почувстват така, сякаш върху главата им е изсипана кофа студена вода. Ето защо бяхме седнали на места, отдалечени от всички.
— Ще ми кажеш ли защо сме тук?
Огледах се, но наблизо нямаше никой, който да забележи, ако започна да си говоря сама. По-голямата част от бара, който се състоеше предимно от женска клиентела, беше заета да гледа влюбено сервитьорите, които щастливо им отвръщаха. Красив чернокос сатир, който стоеше наблизо, окуражаваше една от редовните посетителки да види, дали тя ще може да открие откъде започва „костюма“ му. Тя имаше стъкления поглед на някой, който бе подпийнал, но ръцете, които движеше по лъскавите му черни слабини, бяха забележително непоколебими. Намръщих се; ако все още бях с Тони, би се наложило да му докладвам. Практически той следеше някой да не се досети за нещата тук и да изтича, пищейки при ченгетата.
— Знаеш защо. Той уби родителите ми. Трябва да знае нещо за тях.
— Рискуваш Сенатът да ни хванат, които не биха те подценили още веднъж, ако мога да добавя, за да зададеш няколко въпроса за хора, които дори не си спомняш? Не планираш да взривиш този тип, нали? Малко отмъщение за това, че се е забъркал с теб? Не че имам нещо против, но това ще привлече внимание.
Пренебрегнах въпроса и изядох няколко фъстъка от малка кървавочервена купичка. Да нараня Джими нямаше да бъде толкова приятно, колкото да убия Тони, но поне щеше да е нещо. Знак към вселената, че вече достатъчно хора са объркали живота ми; бях напълно способна да направя това сама. Единственият проблем в сценария беше частта с убиването, от която честно казано ми се повдигаше дори и само, като си помислех за нея.
— Ти ще видиш какво е направил на момента, ако обсебването проработи.
— Това е голямо „Ако“. Демоните са експерти по обсебването; аз съм само скромен призрак.
— Никога не си имал проблеми с мен.
Били Джо е бил пристрастен към виното, жените и песните в реалния му живот, като силно е предпочитал първите две. Не можех да му помогна особено с втората му необходимост, а и мразех вкуса му за музика, който се изчерпваше с Елвис и Ханк Уилямс. Но понякога го награждавах с питие, ако беше особено послушен, и разбира се, това означаваше да му купя не по-малко от 6 бутилки. Въпреки че тези случаи не бяха истинско обсебване. Макар да му позволявах да използва вкусовите ми рецептори, аз напълно контролирах себе си. Той внимаваше много по време на тези редки случаи, защото знаеше, че ако не го прави, когато силите му се изчерпеха, щях да заровя огърлицата му в средата на нищото и да я оставя да изгние. Но докато се придържаше към правилата, му позволявах да ме завладее при специални случаи, така че можеше да яде, да пие и да бъде щастлив с мен. Тъй като нямах навика да се напивам и да ме изхвърлят от баровете, никога не беше достатъчно диво за вкуса му, но бе по-добре от нищо.