— Ти си необикновен случай. С другите хора е много по-трудно. Както и да е, забавлявай ме и ще отговарям на въпросите.
Играех си с една тънка стъклена пръчица, с мъртва глава върху нея, и се чудех защо се колебая. Не беше толкова трудно да говоря за смъртта на родителите си. Имах спомени от годините, прекарани на улицата, които никога не бих възстановила доброволно, но както бе изтъкнал Били Джо, аз съм била само на 4 години, когато Тони е поръчал убийството. Спомените ми от преди това бяха смътни: майка ми бе повече аромат, отколкото нещо друго — толкова пудра с мирис на рози, която трябва да е харесвала — а баща ми бе усещане. Спомнях си силни ръце, които ме подхвърляха във въздуха и след това ме завъртаха наоколо, когато ме хващаха; също познавах смеха му, дълбок, богат кикот, който ме стопляше до пръстите на краката ми и ме караше да се чувствам защитена. Сигурността не беше нещо, което чувствах много често, така че може би поради тази причина, споменът бе толкова силен. Освен това всичко, което знаех за тях, се основаваше на видението ми, което бях имала, когато бях на четиринадесет години.
Заедно с пубертета, космическият ми подарък за рождения ми ден бе да Видя как колата на родителите ми избухва в оранжеви и черни огнени кълба, които не оставиха нищо друго, освен изкривен метал и горящи кожени седалки след тях. Наблюдавах го от колата на Джими, докато той се обаждаше на шефа. Той запали цигара и спокойно го осведоми, че ударът е минал по план и че ще прибере детето от бавачката преди ченгетата да започнат да ме търсят. След това видението избледня и аз бях сама в спалнята си в имението на Тони, треперейки. Детството ми приключи тази нощ. Избягах час по-късно, докато зората идваше и всички малки добри вампири бяха на сигурно място в стаите си. Нямаше ме три години.
И тъй като не бях планирала бягството си, нямах никакви запаси от храна, които предвидливо осигурих втория път, за да се предпазя от лошите последици на ситуацията.
Нямах фалшива осигурителна карта или акт за раждане, нямах гарантирана работа и никого, при когото да отида, ако нещата се объркат. Всъщност нямах и реална представа за това какъв бе светът извън дома на Тони, където хората можеха да бъдат измъчвани до смърт от време на време, но никой не се обличаше бедно и не ходеше гладен. Ако не бях получила помощ от един необикновен източник, никога нямаше да се справя.
Най-добрият ми приятел като дете бе Лаура, тя бе духът на най-младото момиче в семейство, което Тони бе убил през последния век. Родният й дом беше стара, построена в германски стил, фермерска къща, която бе разположена на шейсет декара земя извън Филаделфия. Там имаше няколко огромни дървета, които вероятно вече са били стари, когато Бенджамин Франклин е живял в района, и каменен мост над един малък поток, чиято красота бе главната атракция за Тони. Той харесваше къщата заради уединеността и поради факта че беше на час разстояние от града, и не прие много добре отказа на семейството да я продаде. Разбира се, можеше да купи друга къща в района, но се съмнявам, че тази мисъл изобщо му бе минала през ума. Предполагам, че загубата на нашите семейства поради амбициите на Тони, изгради тази връзка между нас. Каквато и да бе причината, тя бе отказала да стои в гроба си под плевнята и се скиташе из имението, когато поискаше.
Това беше щастлива случайност за мен, тъй като единственото друго малко момиче при Тони беше Кристина, сто и осемдесет годишен вампир, чиято представа за игра не се припокриваше с моята или на който и да е друг нормален човек. Лаура вероятно бе на около век, но тя винаги изглеждаше и действаше като 6-годишна. Това я направи моята мъдра, по-възрастна сестра, когато дойдох за пръв път при Тони, която ми показа радостта от правенето на кални пайове и практически шеги. Година по-късно тя ми показа къде да намеря скрития сейф на баща й — с повече от десет хиляди долара вътре, който Тони бе пропуснал — и играеше ролята на разузнавач, когато избягах първия път. Тя направи почти невъзможната задача изпълнима, но никога не бях имала възможността да й благодаря. По времето, когато се върнах, тя си беше отишла. Предположих, че си бе свършила своята работа и се бе преместила.