За негово щастие Били Джо знаеше кога да спре да ме притиска и ние седяхме мълчаливо, докато сервитьорът не се върна с прочувствено извинение. Босът не бил на разположение тази вечер. Внезапно Джими си бил отишъл вкъщи с главоболие.
Пофлиртувах със сатира за няколко секунди преди да го изпратя за друго питие. Когато той се махна, Били се материализира, като изглеждаше нацупен.
— А си мислех, че аз имам мръсно съзнание. Дори и не искаш да знаеш какво си мислеше за теб.
— Правилно. Къде е Джими?
— В мазето, както ти казах. Регистрирали са загуби през последния четвърт час, така че Джими е бил изпратен на ринга.
Говорейки за детински неща… Сенатът не бе допуснал Тони да ме убие, така че той щеше да си го изкара на някой друг. Изправих се и се насочих към изхода. Имаше няколко неща, които исках да попитам Джими, преди да даде своя принос за тазвечерното забавление. Но знаех, че е по-добре да побързам. Рингът бе любимият зрителски спорт на Тони, но той беше склонен да оказва пагубен ефект върху участниците в него. Тони решил преди около век, че е срамота просто така да убие някой, който го е разочаровал, и вместо това изградил боксов ринг, на който да се решават тези неща. Но той не се използваше за боксиране и само единият от бойците напускаше ринга жив след всеки мач. Той биеше по точки обикновените боеве във Вегас и подобно на тях беше уреден така, че правилният човек да загуби.
— Как да сляза там?
Били ми показа служебното стълбище, намиращо се покрай дамската тоалетна, докато изчезваше в пода, за да направи малко предварително разследване. Появи се отново по времето, когато бях стигнала долните нива с лоши новини.
— Джими е следващият в списъка и ще се бие срещу един върколак. Мисля, че той е от глутницата, която Тони нападна преди няколко години.
Трепнах. Супер. Тони бе заповядал техния алфа да бъде убит, за да окуражи останалите да се махнат от територията му и Джими бе свършил работата. Така че от всеки член на глутницата се изискваше да го убие веднага щом го види или да умре, опитвайки се. Ако той се качеше на ринга, нямаше да слезе жив от него.
Стигнах до служебната врата, за да открия, че Били ми сочеше пътя.
— Мърдай. Знаеш, че не обичам да вървя през теб.
Бях го нахранила веднъж тази вечер и това беше достатъчно.
— Няма да влезеш вътре. Сериозен съм, дори не си го помисляй.
— Единственият човек, който може да ми разкаже за родителите ми скоро може да бъде изяден. Махни се от пътя ми.
— Защо, за да се присъединиш към него ли? — Били ме посочи с изключително материално изглеждащ пръст. — Зад тази врата се намира коридор. В края му има двама въоръжени пазачи. Те са хора, но ако по някакво чудо успееш да минеш покрай тях, то от другата страна има стая пълна с вампири. Ако влезеш вътре си мъртва, а без теб скоро ще съм твърде слаб, за да успея да нанеса някаква вреда. Краен резултат. — Тони печели. Това ли искаш?
Погледнах го. Мразех, когато е прав.
— Тогава какво предлагаш? Няма да се махна, докато не го видя.
Били направи гримаса.
— Тогава тръгвай по този път, бързо.
Побягнахме по коридора в противоположна посока и скоро бях доволна, че Били е тук, за да показва посоките. Мястото приличаше на заешка дупка от тунели, всички боядисани в промишлено сиво. След минути вече нямах никаква представа къде съм. Спряхме няколко пъти, за да се промъкнем през стаи, повечето от които бяха пълни с почистващи препарати, счупени ротативки и, в един случай, стени с компютри. Единственото нещо, което липсваше, бяха хора — предположих, че всеки, който не бе на работа, бе отишъл на боя.
Мислех си, че бяхме избегнали да бъдем видени отново, когато Били изчезна в друга стена, така че не губех време да се опитвам да отворя вратата. Този път се запознах с огромна стая, натъпкана до тавана с неща, които явно бяха допълнителни подпори и декорации. Колекция от африкански маски и копия седеше до комплект доспехи, чиято горна част липсваше. Лъвска глава, която повече приличаше на такава на плъх, бе облегната на саркофаг, който бе превърнат в дъска за лепене на плакати, обявяващи някакво магическо шоу. Бях наблюдавана от една огромна статуя на Анубис, Египетския бог с глава на чакал, който изглеждаше така, сякаш гледаше нещо в далечния ъгъл. Проследих стъкления му, фиксиран поглед и открих грозното лице на Джими, подавайки се от високопроизводителна подсилена клетка. Изострените черти, гладката черна коса и хитрите очи бяха това, което си спомнях, но той трябва да се е справял доста добре доскоро, защото обикновеният му безформен костюм беше заменен с лъскав светлокафяв такъв, който изглеждаше така, сякаш е правен за него.