Отне му няколко секунди, за да ме забележи. Когато ме познаваше, косата ми беше дълга и бях облечена във версията на Юджийн за подходящо облекло за млади дами, което означаваше дълга пола и блуза с яка по врата. Косата ми бе пожертвана за по-практична, и по-малко забележима, прическа, когато се присъединих към Програмата за защита на свидетелите. Беше пораснала малко от тогава, но не достатъчно, че да има голяма разлика. А и Джими никога не ме бе виждал в нищо подобно на кожения костюм, с който бях облечена. След няколко объркани секунди той се окопити. Толкова за страхотната ми дегизировка.
— Касандра! По дяволите, радвам се да те видя! Винаги съм знаел, че ще се върнеш някой ден! Ще ме освободиш ли оттук? Има голямо недоразумение.
— Недоразумение?
Беше ми трудно да повярвам, че той си мислеше, че съм се върнала в организацията. Тони можеше и да прости на едно 14-годишна тийнейджърка, която бе избягала, както считаше той, в пристъп на младежки бунт, но възрастен, който бе заговорничел да го унищожи, бе нещо друго. Обмислях дали да не оставя Джими там, където беше, но въпреки че ми харесваше той да бъде заключен зад решетки, предпочитах да говоря с него някъде, където бе по-малко вероятно да бъдем прекъснати от наемниците на Тони.
— Да. Един от помощниците ми се опита да преуспее по лесния начин и излъга за мен пред шефа. Мога да оправя нещата, но трябва да говоря с Тони…
— Сигурно цениш времето си! — Огледах се наоколо при звука на тънкия гласец, но не видях никого.
— Намерих вещиците, но един от вампирите ме хвана. Пусни ме.
Погледнах Били. — Кой каза това?
— Аз съм тук. Сляпа ли си?
Проследих писукането до малък кафез за птици, който беше почти скрит зад едно ветрило от паунови пера. Вътре имаше една жена, висока около дванайсет сантиметра и полудяла като стършел. Огненочервена коса обрамчваше перфектно лице, тип куклата Барби, и чифт ядосани лавандулови очи. Премигнах. Какво, по дяволите, ми бяха сложили в питието?
— Това е малка фея, Кас — каза Били, изглеждайки недоволен. Той се придвижи към клетката й и тя му се намръщи. Малки юмручета сграбчиха пръчките на клетката и я разтърсиха ядосано.
— Глуха ли си, жено? Казах, измъкни ме оттук. И дръж това нещо далече от мен.
— Познаваш ли я? — попитах Били изненадано. Внезапно се оказа, че той има много по-богат социален живот, отколкото си мислех.
Той разтърси главата си.
— Точно тази не, но съм срещал други като нея. Не я слушай, Каси. Всяка една фея не е нищо друго, освен проблеми.
— Сигурно ще я отведат на ринга — запротестирах аз, опитвайки да се справя с факта, че Тони бе намерил път към царството на феите, за което все пак се оказа, че не е просто мит.
— Тези решетки са железни, човеко! Вече се чувствам зле. Освободи ме веднага!
Аз премигнах, изненадана, че тънкият й гласец отеква по този начин.
— Не го прави, Кас — предупреди Били. — Да направиш услуга на Фея, никога не е добра идея. Тя винаги ти се връща и то не по добър начин.
Дребничкото й личице пламна в грозно червено и тя избълва поредица от проклятия на език, който не познавах, но той видимо знаеше.
— Противно, долно същество! — запелтечи той. — Нека да я оставим да отиде на ринга, прав й път!
Въздъхнах. Каквото или която и да бе тя, нямаше да оставя никого да бъде забавление за копелето или неговите момчета. — Ако те пусна, трябва да обещаеш, че няма да се месиш в нещата, които правя — казах й строго. — И никакви номера, ясно?
— Ти си си загубила ума — каза тя равно. — И кога си сменила дрехите си? Какво става тук?
И аз това исках да разбера.
— Познавам ли те?
Миниатюрните крила в зелено и бледолилаво се надиплиха обезпокоително върху гърба й.
— Не мога да повярвам — каза тя възмутено. — Аз съм на мисия с идиот. — Очите й се стесниха, докато ме изучаваше внимателно. — О, не. Ти не си моята Касандра, нали? — Тя протегна дребните си ръце. — Знаех си! Трябваше да слушам баба: никога да не работя с хора!
— Хей, може ли малко помощ тук? — извика Джими изотзад.
— Върви — каза ми феята. — И вземи призрака и плъха със себе си. Ще се справя с това сама.
Имах чувството, че трябва да разбера какво става, но стоенето тук за продължителни разговори вероятно не бе много умно. Бутнах резето на клетката й, игнорирайки коментара на Били, и бързо се върнах при Джими. За нещастие, върху ключалката на неговата клетка имаше катинар, който изискваше ключ.