Выбрать главу

Феята удари главата с плоската страна на мъничък меч, който извади от колана си.

— Освободи я или ще те нарежа на парченца!

Окото изглеждаше изненадано.

— Хей, не се предполага да можеш това! Защо не си заседнала като нея?

— Защото не съм човек — каза феята през стиснати зъби. — Сега направи това, което ти казвам и престани да шикалкавиш!

— Наистина бих, честно, но не мога без потвърждение. Намесих се веднъж и виж докъде ме докара това. Всичко, което исках, беше лека кола и няколко леки жени в нея. Сега съм готов на всичко, за да си върна тялото. То е разпръснато навсякъде в това място, откакто онази вуду кучка ме разчлени. Дайте ми почивка. Сигурно имам малко сметки за оправяне, но стига де!

— Ти дължиш на Тони пари — предположих аз.

— Имах това, което можете да наречете лош късмет с картите — каза той с достойнство.

— Така че Тони те продаде на вуду жрица?

Това не ме изненада. Тони даде ново значение на фразата „месо на грамаж“.

— И ме накара да работя в глупавото му казино — издекламира главата. — Тогава, преди няколко месеца те имаха обезпокоителен случай — един от редовните клиенти започнал да подозира, че аз не съм само хубаво лице, и бях захвърлен тук долу. Без повече купони, без повече хубави момичета, нищо. Това е дяволски депресиращо. Но хей, може би ще ви смалят някак си и ще си висим тука заедно. Буквално. Какво ще…

Феята спря тирадата, като изпълни обещанието си и разряза главата на две. Аз гледах докато двете половини се люлееха за няколко секунди, всяка на края на тънката верига; след което се свързаха помежду си точно пред очите ми.

— Ехо, аз съм вече мъртъв, не помниш ли? — каза главата раздразнено. — Ти може би ще успееш да ме нараниш, Тинк, но това няма да помогне на приятелите ти тук. Така че сделката отпада.

— Какво искаш? — попитах бързо.

— Тялото си, естествено. Накарайте онези вещиците там да обърнат вуду магията и да ме съберат.

Погледнах малкото побъркано нещо.

— Това е лудост. Никой не може да обърне нещо подобно. Дори и по някакъв начин да намерим тази вуду жена, дори и да може…

— Обещавам — каза феята нетърпеливо. — Сега я освободи.

Главата се обърна към нея толкова бързо, че щеше да получи контузия на врата, ако все още имаше такъв.

— Кажи го отново.

За моя изненада тя изглеждаше абсолютно сериозна.

— Ще те заведа в царството на феите. Няма да ти давам обещания за това как ще изглеждаш, но можеш да се сдобиеш с тяло. Някои духове се проявяват там във физическата си форма.

— Наистина ли? — попита Били с по-голям интерес, отколкото ми се нравеше.

Феята го игнорира. Главата направи пауза.

— Трябва да помисля за това — каза тя и внезапно спря да се движи.

— Защо на върха на това нещо пише „направено в Тайланд“? — попита Били, взирайки се в него от около сантиметър разстояние.

Разменихме си погледи, а Били не се нуждаеше от никакъв подтик. Той премина през главата и се появи няколко секунди по-късно, изглеждайки бесен.

— Няма съзнание там, Кас! Някой го е омагьосал да се събужда, ако някой заседне в катрана. Предполагам, че се включва като аларма, опитвайки се да ни баламосва достатъчно дълго, за да може някой да дойде.

— Защо тогава внезапно млъкна?

— Това е само предположение, но може би му направихме оферта, на която не знае как да отговори.

Затворих очите си и се опитах да се успокоя, преди да получа инфаркт и да спестя на Тони парите за награда.

— И какво ще правим сега? Опитахме се да го атакуваме.

— Имаме нужда от парола, Кас — от освобождаващо заклинание. Понякога това може да е предмет, който трябва да докоснеш, а може да бъде и парола. Но това място е пълно с неща! Ще ми отнеме малко време да поработя с тях.

— Какво става? С кого говориш? — настоя Джими.

— Трябва да има спусък някъде наоколо или дума, която да накара това нещо да ме освободи. — Обясних кратко. — То не е истинско; включва се от заклинание.

Джими изглеждаше изненадан.

— Искаш да кажеш, че това не е Дани?

— И кой е Дани?

— Тази сбръчкана глава бе направена от Тони от останките на един тип на около четиридесетте. Ние го направихме модел за нашите ключодържатели. — Той се изглеждаше раздразнен. — Искаш да кажеш, че са сложили тук долу една от тези глави играчки? Какво, дори не заслужавам нещо реално ли?