Беше по-добре, че съм заседнала, защото иначе щях да се изкуша да го ударя.
— Знаеш ли какво може да ме освободи или не?
Той повдигна рамене, все още мръщейки се.
— Пробвай с банджо.
В момента, в който го каза, нещото, което ме държеше, вече не бе там. Аз се дръпнах назад, въпреки че беше безсмислено, и това ме изпрати на пода върху вече наранения ми задник. Джими ме сграбчи през решетките и ме изтегли на краката ми.
— Губиш време.
— Банджо?
— Имахме пароли за поверителните зони, които се сменяха на няколко седмици. Одобрявах списъка няколко дни преди това и тази беше първата дума в него. — Той видя изражението ми. — Момчетата се наемат заради мускулите им, а не заради мозъка им.
— Но защо банджо?
— Защо не? Виж, трябваше да се справя с няколко стотици от тези за година, ясно? Избягвам тези безсмислици от дълго време насам. Освен това не се сетихте за нея, нали?
— Все още имам нужда да отвориш вратата — напомни ми феята, когато най-накрая намерих кожения ключодържател в якето на Джими. Ръцете ми трепереха, но беше очевидно, че той не може да се освободи. Някой се беше погрижил за необходимостта от белезници или може би не го харесваше повече, отколкото аз самата. И двете му ръце бяха смазани, и то не просто счупени, а унищожени до такава степен, че не бе останал пръст или става, които да функционират. Обзалагах се, че дори и да се беше измъкнал от това, той щеше да направи последния си удар.
— Опитвам се!
— Не тази — каза тя нетърпеливо. — Онази, която е при клетката, в която ме бяха сложили. — Тя се завъртя около главата ми, сякаш беше мъничък циклон. — Срещу далечната стена. Ръцете ми не са достатъчно големи, за да завъртя огромната дръжка.
— Дай ми минута — казах й аз, когато най-накрая инатливият катинар се отвори. Джими изскочи от там със смъртоносна скорост, насочвайки се към залата. Гледах от него към настоятелната фея.
— Последвай го — казах на Били. — Ще дойда.
— Кас…
— Просто го направи!
Били излезе намусен, а аз се затичах да отворя вратата, която ми сочеше малката амазонка. Бях готова да се обърна и да последвам Били, когато открих каква е последната далавера на Тони. Три жени — брюнетки, всички около моята възраст, седяха на пода, опрели гърбовете си една в друга, в ръждиво боядисан кръг. Ръцете и краката им бяха вързани, а устите им — запушени с парцали. Ококорих се.
— Боже мой! Сега е станал и търговец на роби ли?
Това беше подло дори и за Тони.
— Все едно — отговори феята, прелитайки до жените. Тя изгримасничи и се обърна към мен. — Това е по-лошо, отколкото си мислех. Мога да се справя с кръга, но не мога да ги освободя.
Притичах напред, чудейки се дали някой от ключовете, които взех от Джими, няма да проработи и се ударих в нещо, подобно на здрава стена. Не изглеждаше да има нещо там, но контузеният ми нос казваше друго, а защитната ми руна запламтя, огрявайки стаята в златна светлина. Феята започна да бръщолеви възбудено.
— Глупава вещица! Това е силов кръг! Аз ще го унищожа, а ти ще освободиш жените!
Отдръпнах се назад и „стражът“ ми се успокои, въпреки че все още го усещах топъл.
— Не съм вещица — казах аз възмутено, чудейки се дали носът ми е счупен.
Феята се отпусна на пода и започна да трие кръга. Той беше направен от някаква суха субстанция, която се лющеше бавно.
— Окей. Пития не е вещица. Схванах.
— Можеш ли да побързаш? — попитах след минута, мислейки колко далеч бе отишъл Джими. — И името ми е Каси.
Острите виолетови очи се завъртяха пресилено.
— Предпочитах да мисля, че състоянието ти те е направило толкова дразнеща, но ти си родена такава, нали? А аз правя най-доброто, на което съм способна! Кръвта е засъхнала и се маха трудно.
— Кръв?
— Как си мислиш, че тъмните магове правят своите заклинания? Нужна е смърт, глупачке!
Тя започна да мърмори на непознатия си език, докато аз се обгърнах с ръце и се опитах да не мисля за това, което Тони би правил с представител на феите, няколко поробени жени и кръг от кръв. Откакто го познавах той винаги е бил от грешната страна на човешкия закон, но това нарушаваше и магическите, и вампирските правила. Не знаех кога е станал самоубийствено настроен, но внезапно поисках да съм вън от казиното.
Най-накрая малката ми компаньонка привърши с чистенето на тясната линия на кръга и аз чух леко пукане. Изглеждаше някак си неподходящо.