— Били, хвани го.
Тръгнах след Джими и усетих как Били Джо премина покрай мен като топъл бриз. Той обикновено беше студен или поне хладен, но бе попаднал на няколко вампирски защити и имаше енергия да изгори. Само че Джими стигна вестибюла за рекордно време и се насочи към портите, когато внезапно спря и се запрепъва назад. Осъзнах защо, когато видях Приткин, Томас и Луис-Цезар да влизат през главния вход. Не се разтревожих за това как са ме намерили или за това какво планираха. Сграбчих част от елегантното сако на Джими и го дръпнах назад в коридора.
— Няма да ходиш никъде, докато не поговорим за родителите ми — информирах го аз. Някои от по-големите сталагмити бяха между нас и триото МАГИЯ и за малко си помислих, че ще успеем да избягаме, без да ни видят. Тогава чух как Томас извика името ми. По дяволите, бях спипана.
7
Опасното положение, в което се намирах, не бе толкова шокиращо. Сенатът разполагаше с достатъчно пари да наеме създател на стражи, който да създаде защити около всеки прозорец и врата в МАГИЯ, които вероятно предпазваха и транспортните им средства. Първоначално се впечатлих, че Били Джо толкова бързо ми донесе ключове за кола, но когато стигнах гаража, видях, че там има цяла дъска, на която те си висяха, от вътрешната страна на вратата. Това, както и фактът, че никой не охраняваше вратата, говореше за качеството за защитите. Вероятно бях преминала през повече от една от тях, докато изпълзявах през прозореца на банята, минавах през вратата на гаража и открадвах прекрасен черен Мерцедес, но въпреки всичко трябваше да им отнеме доста повече време да ме проследят.
Добрите „стражи“ бяха много по-добри от алармените системи, защото даваха основна информация за това кой ги беше пробил — човек или не, аурен отпечатък — и ако стражите бяха достатъчно добри, то скоро можеше да очакваш гости в дома си.
Но въпреки това стражите не казваха къде е отишъл нарушителя, след като той или тя са напуснали, освен ако не става въпрос за наистина сложен, скъп свръх страж, който е бил изработен от майстор — създател на стражи. Тъй като членовете на Сребърния кръг бяха тези, които лицензират създателите на стражи, за тях не би било трудно да намерят най-добрите в бизнеса, които да изработят защитите им, а те използваха сградата на МАГИЯ, колкото и всеки друг. Но дори и най-добрите възможни стражи не можеха да кажат къде точно може да бъде намерен човека, независимо дали следата е топла или студена. Иначе аз никога не съм успявала да избягам от наемниците на Тони за достатъчно дълго време, за да се изхабят заклинанията му. Така че вампирите биха могли да знаят, че съм във Вегас, но трябваше да им отнеме часове, за да локализират точното място. Някой, който ме познаваше добре и знаеше, че Джими е тук, трябва да им е казал къде да ме търсят. Иначе те биха проверили летището и щяха да се чудят за отсъствието ми там. Разговорът ми с Рейф щеше да е доста неприятелски, ако изобщо го видех отново.
Джими си събра акъла, отърси се от хватката ми и хукна към изхода на залата. Сребърен облак се спусна от тавана и се отправи след него, точно когато служебната врата зад нас се отвори от външната страна с ритник. Толкова за това да алармираме хората. Дори не се обърнах, а се затичах надолу по коридора след изплъзващия ми се пленник. Нямаше начин да го оставя да се измъкне, докато се оправям с хората на Сената.
Чух как Приткин изпсува, но дотогава вече бях стигнала вратата на стаята с камерите и я затръшнах зад себе си. Тъй като вратата щеше да ги задържи за около секунда, трябваше да намеря Джими бързо. Игнорирах въпроса на полуоблечения мъж в демонски костюм, заобикаляйки пейките и отворените чекмеджета, и се спуснах към изхода. Порив на топъл пустинен въздух разроши косата ми, когато се подадох навън, и се огледах, за да видя, че вече съм извън сградата. Бях от страната на място, където натруфената украса на фасадата водеше към обширен асфалтов парцел, който беше заобиколен от ограда от вериги. Вероятно бях на мястото, където служителите паркираха. Изпсувах, защото щеше да бъде трудно да намеря Джими сред множеството редици превозни средства, но тогава го видях да се насочва към задната страна на паркинга. Блестящият облак на Били го следваше като неуместен ореол.
Извадих пистолета и продължих преследването. Все още се съмнявах дали ще мога да убия някого, дори и някой, който го заслужаваше толкова много като Джими, но определено можех да го раня. А това щеше да даде време на Били Джо да изпробва нашите умения за обсебване. Преминах през редиците от коли с убийствена скорост, след като проверих дали предпазителят все още е спуснат. Нямаше да е забавно да спестя неприятностите на всички като се застрелям.