Не бях изминала и половината път покрай редицата, когато чух как вратата зад мен се отвори толкова силно, че можеше да бъде изтръгната от пантите. Беше достатъчно странно, че в същия момент Джими, вместо да запази скоростта си, намали и спря на няколко метра пред мен. Помислих си, че е стигнал до колата си и че се опитва да я отвори с осакатените си ръце, но минута по-късно осъзнах, че това, което беше намерил, стоеше пред него. Няколко дузини грозни типове изникнаха на паркинга така, както бостанското плашило се подаваше над житно поле. Не си губех времето да броя, но поне пет или шест от тях бяха вампири. Как по дяволите Джими щеше да се справи със засадата?
Забавих тичането си и спрях в момента, в който позната стоманена ръка се обви около талията ми. Това беше някак си иронично, наистина. Бях прекарала много повече време, отколкото ми се искаше, да фантазирам, че съм в ръцете на Томас, но сега, когато бях прекарала по-голямата част от нощта в прегръдката му, това вече бе минало. Приткин се появи в момента, в който Томас ме дръпна назад. Той беше извадил пистолета си и ме гледаше с нещо, подобно на омраза в ясните си очи.
Аз се стреснах, но осъзнах, че той в действителност гледа зад мен. Силен скърцащ и пукащ звук се понесе от мястото, където стоеше Джими, сякаш гора от дървета бе решила да се сгромоляса наведнъж и аз вдигнах погледа си.
— Сигурно ме занасяш! — това беше всичко, което успях да чуя преди Томас да се хвърли върху мен и да паднем на земята. Ожулих ръцете си в асфалта, загубвайки още малко кожа, но по някакво чудо все още стисках пистолета. Дам, определено това вече го бях преживяла.
Опитах се да видя малко от това, което се случваше пред мен през завесата от коса на Томас. Повечето от сбирщината на Тони си имаха прякори. Мисля, че това е някакво неписано гангстерско правило, тъй като фактически всеки прякор бе свързан или с любимо оръжие, или с най-запомнящата се физическа черта. Алфонс беше „Бейзбол“ заради това, което можеше да прави с бухалката и то не точно на игрището. Винаги съм считала, че прякорът на Джими произлизаше от външния му вид, той приличаше на плъх, или от личността му. Бях грешала. Изглежда, че Джими полусатирът беше и Джими плъхолакът. Или нещо подобно. Превръщачите не ми бяха специалност, но никога не бях виждала нещо като това. Присвих очи. Никога не бях чувала за нещо подобно. Вероятно за добро, тъй като всеки, който се бе срещал с това нещо, би поискал да го забрави възможно най-бързо.
Каквото и да беше, то имаше гигантско, покрито с кожа тяло, което изглеждаше така, сякаш си сменяше козината на петна. Тясната му глава имаше кози рога, големите му, нащърбени зъби бяха с цвета на ръждясала клоака, а розовата му опашка беше толкова дебела, колкото тази на теле. Имаше кози копита на задните си крака и вонеше до небесата. И в каквото и да се бе превърнал Джими, в Данте явно имаше семейственост, защото цяло племе от негови роднини го заобиколи.
Мозъкът ми продължаваше да казва на очите ми, че това са халюцинации. Номер едно, сатирите са магически същества и като такива се предполага, че са имунизирани срещу ухапвания от превръщачи, така че това, което виждах беше технически невъзможно. Номер две, защо цяла група от някакви си превръщачи би работила за Тони? Този вид сътрудничество просто не се случваше; всеки знаеше това. Но беше трудно да се спори с очевидното — твърди черни мустаци мърдаха на няколко крачки по-напред.
— Плъхове.
Отне ми секунда, за да осъзная, че Приткин коментираше вида на превръщачите, с които си имахме работа, а не показваше меко раздразнението си.
Добре, бях права. Точка за мен. Бях объркана, защото ДНК-то на превръщачите се бе смесило с гените на сатирите в доста интересна комбинация. Джими — предполагах, че това е той, защото съществото носеше останките от единствения му стилен костюм — беше сиво-бяла грамада от козина, със седемсантиметрови нокти, подаващи се от жилестите му, мускулести ръце. Промяната изглежда беше излекувала ръцете му. Те все още бяха кървави, но изглежда, че можеха да функционират. Още нещо се бе променило. Той никога не е изглеждал заплашително в предишната си форма — това беше една от причините, поради която бе добър убиец, хората обикновено го подценяваха — но той се справяше много добре в сегашния си вид. Аз бях въоръжена, но Томас беше блокирал и двете ми ръце, а пистолетът беше под мен. Джими стоеше точно пред мен, а аз не можех да направя нищо повече, освен да гледам в малките му, светещи, кръгли очи.