Той се поклони и въпреки че поклонът не беше толкова изтънчен като на Луис-Цезар, той използва същата фраза.
— На Вашите услуги, мадмоазел.
Супер, просто страхотно. Погледнах към Томас, който беше коленичил до жената и проверяваше пулса й.
— Предполагам, че не говориш френски?
Той поклати глава.
— Няколко фрази, но нищо, което да може да ни помогне. — Той изглеждаше ожесточен. — Рядко съм допускан в щаба на Сената.
— И откога говорят на френски във Вегас?
Той ме погледна нетърпеливо.
— Европейският Сенат се намира в Париж, Каси.
— Не знаех, че ти принадлежиш към тях.
— Има страшно много неща, които не знаеш.
Нямах време да обмислям за какво говореше. Обърнах се към младия дух с леко раздразнение. Въпреки че бях благодарна, че не съм в тялото на Луис-Цезар, така пропусках възможността да се възползвам от неговите знания.
— Ние не говорим френски — казах му.
Младият мъж изглеждаше объркан и сред духовете имаше още малко разместване. Друг мъж, този път по-стар и облечен по-просто — в светлобежови панталони до коленете и тъмносиньо палто, — бе избутан напред. Той не си бе дал труда да покрие плешивата си глава с перука и не изглеждаше смешен.
— Приживе бях търговец на вино, мадмоазел. Често посещавах Енгелтър; може би ще съм Ви от полза.
— Виж, не знам какво правя тук. Или къде е това тук. Или какво искате. Малко информация би ми помогнала.
Той изглеждаше объркан.
— Моите извинения, мадмоазел, но ние също сме нещо като изгубени. Вие сте духове, но не като нас. Да не би да сте ангели, които най-накрая са били изпратени в отговор на нашите молитви?
Аз изсумтях. През живота си бях сравнявана с много неща, но не и с това. А Томас със сигурност не спадаше към тази категория, освен ако не се брояха и падналите ангели.
— Хм, не. Не точно.
По-младият мъж каза нещо и по-старият изглеждаше шокиран.
— Какво каза той?
Мъжът изглеждаше смутен.
— Той се страхува за живота на любимата си, че и тя ще умре, както него, както всички нас, на това място на вечни мъки. Казва, че не се интересува дали сте от le diable или самият Сатана, ако сте дошли да дадете надежда за отмъщение. Но не го мисли.
Гледайки гнева на лицето на по-младия мъж, аз се съмнявах в това.
— Ние не сме демони. Ние сме… ами малко е сложно. Просто искам да я махна от тук, преди да са се върнали надзирателите. Можете ли да ми кажете къде съм?
— Вие сте в Каркасон, мадмоазел, портите на Ада.
— А това е къде? Имам предвид, това във Франция ли е?
Мъжът ме погледна, сякаш го бях попитала коя година сме, което всъщност щеше да бъде следващия ми въпрос. Майната му. Нямах време да обяснявам на призрак, че всъщност, не, не бях луда. Или поне не мислех така.
— Няма значение. Просто ми кажете къде да я заведа. Те ще я убият — тя трябва да избяга.
— Никой не е избягал. — Той изглеждаше разочарован. — Не сте ли тук, за да отмъстите за смъртта на Французойката?
Станах леко раздразнителна. Принципно не се отличавах с много търпение, а и голяма част от наличното ми такова вече се бе изпарило.
— На първо място предпочитам тя да не умира. Ще ми помогнете или не?
Нещо от това, което казах засегна младия мъж, защото той започна да говори бързо на неговия другар. Жената се съвзе, докато те спореха и аз потупах ръката й, тъй като нямаше нищо, освен китката й, което можех да докосна, без да я нараня. Тя ме гледаше с широки очи, но не каза нищо. Това също беше добре; никой от нас не бе във форма да отговаря на въпроси.
Старият мъж се обърна към мен, гледайки ме неодобрително.
— Дори и да ви помогнем, тя може да умре, точно както другите преди нея. Бихте ли забравили отмъщението си, защото тя ще поживее още няколко дни?
Загубих търпението си. Това беше един дълъг ден и нямаше да стоя там и да бъда поучавана от призрак, който беше като трън в задника. За това си имах Били Джо.
— Аз не съм страшният ангел на смъртта, ясно? Аз не съм тук, за да отмъщавам заради вас. Ако това е, което искате, тогава го направете сами. Това правят духовете. А сега или ми помогнете, или се махнете от пътя ми.
Старият мъж се приближи възмутено.
— Ние не можем сами да отмъстим или досега да сме го направили! Този замък е използван за мъчения от векове и нещо трябва да се направи за това, някой е направил заклинание, което не ни позволява да се намесваме. Наистина ли вярваш, че ние бихме си стояли така, позволявайки да се случват такива зверства, ако имахме избор? Ако не си дух, то тогава трябва да си могъща магьосница. Помогни ни! Помогни ни и ние ще бъдем твои роби.